28.- 31. Януари 2015
След два дена в Ливингстън и след като изпратихме Рике, Фабиан, Басти и Томас рано сутринта към Хондурас, стана време и за нас да продължим към нашата следваща цел. Ще прекараме няколко дена на реката Рио Дулсе, където ще отседнем във Финка Татин. Половин часовият превоз до там ни дойде по-скоро като един панорамен круз. Навсякъде ни заобикаля зеленина, стотици ибиси, пеликани и корморани се виждат по дърветата. Минаваме и покрай т.нар. каньон- една стръмна стена от варовикова скала. Прекрасно е и ние се радваме да прекараме няколко дена сред тази красива природа.
На кея на Финка Татин вече ни очаква ротвайлера Негро- не бяхме виждали едно толкова голямо и добродушно куче. След малко към него се присъедини и неговата щерка Оникс, която е смеска от ротвайлер и хъски. Двамата играят и се гонят през цялото време между хамаците и ние трябва да внимаваме да не ни съборят в играта си. Папагалът Луна и една котка също се броят към инвентара на финката. Луна седи на рамото на Луис през цялото време, докато той ни обяснява кое, къде, какво. Дори само заради този животински квартет си заслужаваше да дойдем тук.
Собствениците на Финка Татин са едно аржентино-никарагуанско семейство, което е успяло да създаде едно уютно и приятно място за разпускане. Тук можеш да се наслаждаваш на спокойствието в един от многото хамаци, да плуваш във реката, след което да се изпънеш на слънце. За съжаление ние нямаме много късмет с времето. Доста е хладничко през деня и постоянно превалява. А това не е особено приятно при температури около 19° и влажност на въздуха 100%. Особено нощем трябва добре да се опаковаме в нашите спални чували, че и да метнем по едно одеало отгоре, за да не мръзнем.
Един нощен поход ще ни покаже какви животинки се навъртат наоколо и след залез слънце се отправяме в тъмното по една малка пътечка. Жабки, паяци, различни насекоми и малките маймунки Микос, които са застрашени от изчезване, са от видовете, които успяхме да видим. Решихме да видим каква е флората и фауната около Рио Дулсе през деня и си наехме едно кану, с което се пуснахме по реката. Пълен напред! Да, ама ние двамата в едно кану не функционира много добре. Постоянно караме в зиг-заг, дори и след като сменихме позициите, дърлим се, само малко след това да избухнем в смях. Край нас минават лодчици, които по-скоро приличат на черупки и ни подминават с "висока" скорост. Както и да е, успяхме да се придвижим до другата страна на главната река и оттам влязохме в един тих и спокоен ръкав. По бреговете от двете страни на реката живеят хора, чиято единствена възможност за придвижване е по вода. Същото важи и за учениците, които биват транспортирани с лодки до училище. След около 3 часа гребане, мускулчетата ни започнаха да се усещат и ние се завърнахме във финката. Време е да се опънем в един хамак и да релаксираме.
Дори след три дни времето не дава признаци на подобрение, а на нас вече ни писна от тази студена влага, при която всички дрехи и въобще всичко се чувства мокро. Затова решаваме да продължим по реката към града Рио Дулсе, където се надяваме да намерим малко по приветливо време. Как и дали стигнахме до там, ще опишем в следващият пътепис.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen