14.-17. Януари 2015
Копнежът за море, плаж и палми ни води на изток, към крайбрежието на Белиз. Този път сме си подготвили табелки за пътуване на автостоп, тъй като в нашият пътеводител пише, че е лесно някой да те качи. На теория. На практика стояхме около половин час, след като преминахме границата, с табелките в ръка. Само бакшиши спираха и ни предлагаха да ни закарат до близкото градче, естествено на една преувеличена цена. И естествено ние не бяхме готови да я платим, затова закрачихме към автобусната спирка, която беше на около 40 мин. разстояние, откъдето хванахме автобуса за Белмопан. След още две прекачвания най-после пристигнахме в Хопкинс. Вече беше станало тъмно, но трябваше да намерим нощувка и то на сносна цена. Но и този път извадихме късмет, че една двойка американци взе последната стая в едната къща за гости, която още отдалече понамирисваше на мухъл. Така попаднахме при Роузи, която дава стаи под наем в една дървена традиционна къща. Стаичката, в която се настанихме не беше голяма, но пък беше сухо и чисто, а си имахме и собствен плаж. Какво повече да искаш.