28. Ноември до 3. Декември 2014
Този път сме твърдо решени да не седим най-отзад в автобуса, затова си купихме предварително билети. Не само за да не сме близо до тоалетната, но и защото пътят до Сан Кристобал е изпълнен със серпентини. Мислехме, че в началото ще е по прав, но още след първите 100м се започна със завоите. Набързо глътнахме по едно хапче против повръщане, което за съжаление се оказа твърде късно за мен. Лошото беше, че постоянно гледах ту навън, ту към телевизора, където вървеше един филм. При чувствителни хора като мен, това не е най-добрата идея. След няма и половин час се наложи да се срещна отново с вечерята си. Кофтито беше, че торбичката която Нийлс ми връчи, имаше дупки. Срам и позор, но май никой друг не забеляза :-/. А през следващите 6 часа нямаше повече инциденти.