Естели и Сомото - срещу течението

25. Февруари до 1. Март 2015

Този път ще трябва да започнем разказа с нашата квартира в "Ел Чепито". През деня беше един доста непретенциозен хостел с удобни легла, който през нощта съвсем неочаквано и потайно се превръщаше в затвор с максимална сигурност. Но това го разбрахме чак на третата нощ, когато собственичката заключи желязната врата  и с това единственият изход от този затвор...ъъъ...хостел. Изглежда това се случваше всяка нощ, но тази вечер сигурно и се беше приспало рано, а ние тъкмо играехме на карти във т.нар. патио (вътрешният двор). Авариен изход? На кой му трябва такова нещо? Важното е собственичката да се чувства защитена и то от собствените си гости. Ама честно казано при звуците, които издаваше един от тях, и мене щеше да ме е страх ако бях сама. Всяка вечер и рано сутрин "съседа" отсреща смърчаше, храчеше и плюеше все едно живота му зависи от това. А както изглеждаше и боба нещо не му понасяше. Толкова беше гнусно и отвратително! Но пък хостела беше евтин и през една врата беше най-добрата пекарна в града, където хапвахме сутрин, обед и вечер, тъй като не открихме и един ресторант който да е отворен след 19ч, освен бърза и мазна храна.

Esteli und Somoto - Canyoning mal anders

25. Februar bis 1. März 2015

Diese Geschichte müssen wir mit unserer Unterkunft, dem "El Chepito" beginnen. Tagsüber war es eine nicht unbedingt gemütliche, aber annehmbare Bleibe mit einer guten Matratze, die sich nachts klammheimlich in ein Hochsicherheitsgefängnis verwandelte. Das haben wir aber erst am dritten Abend bemerkt, als wir in dem Patio (Innenhof) schon vor 21 Uhr eingeschlossen wurden. Anscheinend passierte das jede Nacht, aber an diesem Abend eben so früh, dass wir es noch mitbekommen haben. Notausgang? Wer braucht denn so was. Hauptsache die Besitzerin, die ihr Zimmer gleich hinter der eisernen Tür hat, fühlt sich sicher. Vielleicht lag es aber auch daran, dass sie Angst hatte von der großen Spuck- und Furzkobra, die hier ebenfalls hauste, angegriffen zu werden. Jede Nacht und früh morgens durften wir uns anhören, wie ein Typ immer und wieder seine Nase hochzieht, das Ergebnis ausspuckt und regelmäßig einen fahren lässt. Und das hallte durch das ganze Gefängnis...äh, Hostel. Schon ein wenig ekelhaft und widerlich, aber irgendwie erfrischend. Dafür war die Unterkunft günstig und es lag gleich neben der besten Bäckerei der Stadt, die uns als Hauptnahrungsquelle in Esteli diente. Sonst wären wir hier bestimmt verhungert, denn außer Fast Food haben wir kein vernünftiges Comedor gefunden.

Матагалпа - разхлада в Шварцвалд

21.-25. Февруари 2015

Какво ни доведе в Матагалпа? Жаждата за малко разхлада. Нямаше да издържим и ден повече в жегата на Леон. Кафе районът Матагалпа ни примамва с хладният си климат, така че няма какво да му мислим много. И наистина още със слизането от автобуса ни се налага дори да облечем по една блузка отгоре. Най-после няма да се потим постоянно като във сауна. 

Matagalpa - Abkühlung im Schwarzwald

21.-25. Februar 2015

Was wollen wir in Matagalpa? Abkühlung. Wir hätten keinen Tag mehr in dem heißen Leon ausgehalten. Die Kaffeeregion soll etwas kühler sein, also nix wie hin. Und tatsächlich schon beim Aussteigen merken wir, dass es hier sogar ziemlich frisch sein kann und ziehen uns unsere Jacken an. Endlich nicht mehr schwitzen wie in der Sauna.