Ел Куко и Ла тортуга верде

11.-14. Февруари 2015

Отново цял ден отиде в пътешествие, само да стигнем до Ел Куко. Естествено можехме да резервираме трансфер, както повечето от днешните туристи, но ние избрахме по-евтиният вариант, при който плащаме 1/10 от цената на трансфера. За това пък трябва 4 пъти да сменяме автобуса, но за нас това не е проблем след толкова извъртени километри. В Ел Куко решаваме да огледаме какви квартири на какви цени има. Нийлс остана при багажа да чака, а аз и Надин тръгнахме из селцето. По едно време ни настигна една жена на колело и ни заговори: "Мога да ви предложа стая за 20$...с матраци". А ние "Че това е просто логично, като има легло да има и матрак на него". Да, ама в Ел Куко не е. След това погледнахме в една от стаите на един "хотел"- без прозорци, само една койка без матрак. Липсва само едно тоалетно гърне или една кофа в ъгъла и можеш да го наречеш килия. И това за 20$!!! Тия с всичкия ли са???

Решаваме да не си губим повече времето и се отправяме към 3км отдалеченият резорт Ла тортуга верде (Зелената костенурка). Зелена, защото собственика се опитва да използва употребявани дъски и камъни от околността. А костенурка, защото се грижат и за яйцата на костенурките, които идват тук на брега да ги снасят, както и за малките костенурчета. Само че сега не им е сезона, затова не видяхме никакви. Бунгалата се намират от двете страни на една сенчеста, дълга градина, а стаите са чисти и прохладни. Към резорта се броят още два парцела, в единият от който се намира кухнята която и ние можем да ползваме, няколко стаи и един къмпинг. Малко се позамислихме дали да не разпънем палатката, но стаите много ни допаднаха. А и всичко беше вече резервирано за Денят на влюбените, а къмпинга беше плануван за голямото парти. Така че имахме само два дена на разположение на това прекрасно място. Което пък може би беше достатъчно, защото тук няма какво друго да се прави, освен мързелуване в хамака с книга в ръка, някоя и друга игра на карти и зарчета. Плажът е много широк и дълъг, но през деня е адски горещо за разходки по него, затова се ограничаваме с вървенето до кухнята два пъти на ден, което все пак е поне 10 минути в едната посока. Да не би да се преуморим ;-). 

Понякога е нужно просто да разпуснеш и да не правиш нищо, особено при едно дълго пътешествие като нашето. След толкова много впечатления е добре за нас да си вземем почивка, за да можем да ги асимилираме. И ние си я взехме на плажа в Ел Куко, преди да "завладеем" следващата страна- Никарагуа.

За да видиш снимки натисни тук