Нова година в Антигуа

29. Декември 2014 до 4. Януари 2015

Малко след 8:00ч вече сме пред хостела Капитан Том в Антигуа. По емайла резервирахме една стая, но за съжаление само за две нощи, за 31. декември нямаха нито едно свободно легло... Ами къде ще спим на нова година? Ще видим. На голямата тераса на покрива има достатъчно място за нашата палатка, ако не намерим нищо друго.

Сан Педро ла Лагуна и магията на езерото Атитлан

13.- 29. Декември 2014

Още на второто пътуване в Гватемала ни се удаде честта да ползваме услугите на един chicken bus. По-скоро от очакваното, така да се каже. Мама Мария дори ни съпроводи до хаотичната автогара на Шела и се сбогува с нас, чак след като ни настани в правилният автобус. Много мило от нейна страна. Няма и 20-тина минути след като потеглихме, се наложи да поделим седалката си с още един пътник. Добре че не е горещо, иначе пътуването ни щеше да стане доста дискомфортно. След около 2,5 часа стигнахме до Панахачел- градчето, в което мислихме да поостанем 2-3 дена, преди да отидем в Сан Педро, който се намира от другата страна на езерото. Но не след дълго установихме, че тук не ни харесва особено и се метнахме на следващата лодка.

San Pedro La Laguna - Im Zauber vom Lago de Atitlán

13.-29. Dezember 2014

Schon die 2. Fahrt in Guatemala sollte unsere Jungfernfahrt im Chicken-Bus sein und Mama Maria brachte uns höchstpersönlich zum hektischen Minerva Busterminal in Xela. Kreuz und quer stehen hier in geordnetem Chaos die Chicken-Busse. Warum heissen diese Busse eigentlich so? Ganz einfach, es wird bis hin zum Huhn alles transportiert und jeder Quadratzentimeter im und auf dem Bus wird genutzt. Die Sitzreihen würden für 2 normal gewachsene Europäer Platz bieten. Aber die Normalität sind 4 Personen - egal ob dicker oder dünner Hintern. Nachdem wir unseren Bus gefunden haben, hieß es Abschied nehmen. Es ist schon beeindruckend wie schnell wir in der Familie aufgenommen worden sind und wie herzlich der Umgang war. Eine unvergessliche Zeit bei Mama Maria.

Xela - Shake it, baby, shake it!

3.- 13. Dezember 2014

Kurz vor 6:30 Uhr stehen wir im Eingang unseres Hostels in San Cristóbal (Mexiko) und warten auf den Shuttle nach Guatemala. 15 Minuten später ist immer noch keiner da und wir werden leicht nervös, ob alles mit der Buchung geklappt hat, doch dann endlich erscheint der Fahrer. Jetzt gehts los! Dachten wir, aber unser Fahrer musste noch viel Mensch und Zeug einsammeln und so sind wir noch fast eine Stunde durch die Stadt gegurkt. Irgendwann mittags erreichen wir endlich die guatemaltekische Grenze - ein quirliger Wahnsinn. Überall Leute, Tuk-Tuks, Minibuse und Geldwechsler. Schnell die Grenzformalitäten erledigen, in ein guatemaltekischen Minibus umsteigen und weiterfahren. Super schöne Kulisse - grüne Berge und fruchtbare Täler wechseln sich ab. Nach kurzer Zeit kommt uns schon der erste der berühmten Chicken-Busse entgegen - ausgemusterte amerikanische Schulbusse, die hier aufgepeppt und schön bunt lackiert rumfahren. Sehr praktisch für die Einheimischen, die Ware und Tiere auf dem Dach transportieren können (daher auch der Name), aber oft ziemlich gefährlich, weil sie überfüllt werden und ihre Fahrer wie bei einem Formel 1 Rennen fahren. Aber irgendwann werden wir wohl auch mit so einem fahren dürfen, wenn wir nicht die etwas überteuerten Shuttles zahlen wollen.

Шела- Да се пораздрусаме малко в Шейк сити

3.- 13. Декември 2014

В 6:30ч сутринта сме вече във фоайето на нашият хостел в Сан Кристобал (Мексико) и чакаме нашият трансфер за Гватемала. След 15 мин. започваме да се замисляме дали персонала въобще е резервирал транспорта, но по някое време се появява шофьора и ние най-после можем да потеглим. Поне така си мислихме. Аз отцепих малко след като тръгнахме и след като се пробудих поне половин час по-късно и установих, че все още сме в Сан Кристобал. Само дето минибуса вече беше пълен с пътници и багаж. Така е когато резервираш транспорт "от врата до врата". Някъде по обяд най-вече стигнахме границата. Жива бъркотия от хора, търговци, тук-тук и ченчаджии. Набързо оправихме формалностите на митницата, прехвърлихме се в един гватемалтекски минибус и продължихме нашето пътешествие. Пред нас се разкриваха невероятно красиви кулиси- зелени планини и живописни долини се редуват от двете страни на пътя. След няколко километра насреща ни се зададе и първият от т.нар. chicken bus (пилешки автобус) - това са амортизирани училищни автобуси от щатите, които биват ремонтирани и шарено лакирани. Тук в Гватемала са най-използваните транспортни средства и местните транспортират на покрива им пилета, кокошки, плодове, зеленчуци и какво ли още не. В повечето случаи автобусите са толкова препълнени, че на седалките за двама се тъпчат трима или четирима човека. А шофьорите им често се мислят за Михаел Шумахер и карат като ненормални. Но и на нас ще ни дойде времето да се качим на един от тях, ако не искаме да плащаме двойните или тройни цени на трансферите.