8.-11. Февруари 2015
След нашият кратък престой в Сучитото, потегляме най-после към крайбрежието на Тихият океан. Но преди това ще се срещнем със салвадорианските приятели на Иван- Хосе Карлос и Луис. Пристигнали в Сан Салвадор трябваше да чакаме още половин час, до нашата среща и тъкмо си търсихме местенце, където да се настаним, когато момчетата се появиха. Много мили и любезни, големи сладури. С тяхната кола отидохме до едно възвишение извън града, което е любимо място на столичаните през уикенда. След една обедна почивка, в която хапнахме много вкусни пупусас, момчетата ни показаха и малко повече от столицата. След около 3 часа стана за нас време да се отправим към плажа. Изглежда обаче на Хосе Карлос и Луис нашата компания много им допадна, тъй като те решиха да ни закарат до Ел Тунко. Ами как да им откажеш ;-).
Добре дошли в рая на сърфистите. Поне тук в Ел Салвадор. Пълно е с "готини" момчета или както се казва на английски "съни бойс". Както и в нашият хостел Папая Лодж. За наша радост, умишлено или не, купонджиите са във лявата сграда, а по-улегналите като нас в дясната. Ама почне ли се още на вечеря с игрички, в които като загубиш трябва да пиеш, тогава няма ляво, няма дясно. Не можеш да мигнеш цяла нощ. Затова подремваме на плажа, под единствената сянка на една голяма скала. Плажът не е лош, но камъните във водата ни карат да се замислим, дали да се пробваме на сърфовете. Така че зарязахме тази идея и зяпахме сърфистите, от които дори няколко момичета бяха доста добри.
След три нощи в Ел Тунко, решихме че видяхме достатъчно гъзарчета и е време за нас да сменим плажа. Надяваме се в Ел Куко да е по-спокойно, а и ще сме по на изток, откъдето ще ни е по-кратък пътя към Никарагуа. Там трябва да сме на 17. Февруари, за да посрещнем Крис, приятелят на Надин, който най-после ще ми донесе моите обувки :-).
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen