Мелака- по-красивият Джорджтаун

12.- 16. Май 2014

Точно в 09:00ч сутринта се паркирахме заедно с всичкият си багаж в "Коко". Няма как, трябваше за последно да хапнем от невероятните палачинки на Калид, преди да напуснем Пулау Капас. В 09:50ч бяхме вече на кея и заедно с няколко малайци чакахме ферибота за Маранг. Малко след 10:00ч той дойде, а на борда му имаше около 6-7 човека. След кратко обяснение стана ясно, че ферибота няма да се връща към Маранг, ами ще води групата на шнорхел излет. Малайците набързо се примириха с този факт, но не и ние. Дадохме им да разберат, че трябва непременно да тръгнем в 10:00, защото имаме билети за автобуса. Това не беше вярно, ние нямахме купени билети, но това нямаше значение. Щом е писано, че ферибота тръгва в 10ч, значи трябва да тръгне в 10ч. След около 5 мин. в обяснения, групичката напусна ферибота и зае места по пейките в очакване на друга лодка, а ние се качихме и потеглихме към Маранг. Но ако не си отвориш устата и мълчиш, ще има да чакаш...

Melaka - das schönere Georgetown?

12.-16. Mai 2014

Wie bereits im vorletzten Post beschrieben, teilen sich die beiden o.g. Städte den Status als UNESCO Weltkulturerbe. Bevor wir unseren Favoriten wählen können, mussten wir uns erst einmal von Pulau Kapas nach Melaka durchschlagen. Unser Plan war die erste reguläre Fähre, die um 10 Uhr auf Kapas abfährt, zu nehmen um dann an der Hauptstraße irgendeinen Bus abzufangen, der in Richtung Melaka (ca. 8 Std.) fährt. Bevor wir uns auf den Weg zu der Fähranleger machten, mussten wir natürlich noch einmal ins Koko zum Pancake Essen, auch wenn 9 Uhr für die beiden doch recht früh ist. Aber der Pancakekönig ist für seine Gäste immer da und zaubert seine Pancakes auch im Schlaf ;-). Kurz vor 10 Uhr hiess es dann „Good Bye“ Pulau Kapas, Longhouse, Ella und Khalid.

Pulau Kapas - Eine Insel zum Verlieben

5.-12. Mai 2014

Schon um 4:40 Uhr war die Nachtfahrt nach Kuala Terrenganu beendet und wir überbrückten die 2 Stunden Wartezeit auf den ersten Bus nach Marang bei dem ein oder anderen Kaffee. Von Marang aus starten die Boote nach Pulau Kapas, wobei wir bis zur ersten Fähre noch einmal 2,5 Stunden warten durften.

Das lange Warten hatte um 9:30 Uhr sein Ende gefunden und mit einer Handvoll einheimischen Jugendlichen saßen wir in der Fähre nach Pulau Kapas. 20 Minuten später ließ uns der Bootsführer am Strand vor einer Unterkunft, genannt KBC, raus und dort fragten wir gleich einmal nach einem Zimmer. Das strandnahe Bungalow war jedoch nur für 3 Nächte verfügbar, zu wenig für uns. Also weiter schauen. Wir ließen die Rucksäcke liegen und nachdem wir uns alle Unterkünfte (ca. 10) auf der Insel angeschaut haben, entschieden wir uns für die eine, die am Ende einer Bucht lag und (un)lustiger Weise auch, die von uns erst zuletzt besichtigte: das Capt’s Longhouse.

Пулау Капас- памуковият остров

5.- 12. Май 2014

Нощният автобус от Джорджтаун ни изтърси още по тъмно на автогарата в Куала Теренгану. Тук трябваше да чакаме почти два часа за първият автобус до Маранг в 06:30. И още 2,5 часа за първата лодка до острова. За наше щастие Пулау Капас се намира само на около 6км от брега и за няма и 15 мин. вече бяхме там. Свалиха ни на плажа пред Kapas Beach Challet (KBC) където обаче имаше само едно свободно бунгало, но само за три нощи. От тук тръгнахме наляво по плажа, но бунгалата бяха или скъпи или смотани, или пък и двете наедно. Върнахме се обратно и тръгнахме в другата посока. И чак на края на дългият плаж открихме Capt's Longhouse- голяма дървена къща, строена по традиционен начин, както се строят в Саравак, Борнео и които могат да поберат до 50 семейства. В средата на къщата се намира едно голямо помещение, превърнато тук, в малкият вариант в спална зала, отляво и отдясно са стаите с дълъг балкон, а отпред има голяма закрита веранда. На нас много ни хареса и след като спазарихме цената за една седмица, се настанихме в една двойна стая. Тук видяхме отново трите момчета и три момичета, които бяха заедно с нас в лодката. Както по-късно установихме всички те идваха от Куала Лумпур на почивка тук и то не за пръв път.

365 дни на път

04. Юли 2014

Точно преди една година започнахме нашето пътешествие около света, като прекарахме първите два месеца в България. Но и те се броят, защото и там пътувахме напред-назад, на море, да видим приятели в София, Силистра и Варна. 

А като се замислим за тези 365 дни сме били "само" в България, Малайзия, Индонезия, Австралия, Тайланд, Лаос и Камбоджа. И въпреки че пътуваме сравнително бавно, да сме постоянно на път доста ни поизмори- не физически, но ментално. За това сега си взимаме почивка от пътуването и работим в едно ресторантче на плажа на на един страхотен остров в Малайзия. Това е нашият вариант да заредим батериите преди да продължим...

А сега обратно на хамака- днес е ден за писане, за да имате скоро нещо за четене :-)

Die Rutzels feiern heute Ihren 1. Reisegeburtstag

4. Juli 2014

In 365 Tagen um die Welt? Auch das ist für die Rutzels definitiv zu hektisch.

Nach (fast) überstandener Reise- und Schreibmüdigkeit haben wir letzte Woche unsere Auslandskrankenversicherung um ein weiteres Jahr verlängert. 3 Verlängerungen sind noch möglich :-).

Wenn wir uns die Liste der bereits bereisten Länder anschauen, dann sticht uns gleich ins Auge, dass wir es geografisch noch nicht wirklich „um die Welt“ geschafft haben…

2 Monate Bulgarien

2 Monate Australien

2 Monate Indonesien

1 Monat Laos

1 Monat Kambodscha

2 Monate Thailand

2 Monate Malaysia

Wohin wollen wir uns noch treiben lassen?

Wir lassen uns einfach überraschen!

Auf jeden Fall wünschen wir Euch allen einen wunderschönen Sommer mit vielen sonnigen Grilltagen und heute Abend ein tolles Fussballfest.

Schlaaaaaaaaand - Schlaaaaaaaaand - Schlaaaaaaaaand - Schlaaaaaaaaand!

Bis bald und zwei dicke Knutscha für alle Daheimgebliebenen

Eure Rutzels

Was erwartet uns am Horizont?