18.-24. Януари 2015
На сутринта, малко преди 8:30ч, вече всички бяхме строени с багаж и провизии и чакахме да се качим на катамарана. Чакането обаче беше удължено с още един час, тъй като капитана се забави. Към 10:00ч вече всичко беше натоварено на борда и най-после потеглихме. След около 20 мин. по реката и малко преди да излезем в открито море, стигнахме Марина Сити Ривър, където се запасихме с питейна вода. 20 литра не са много, но би трябвало да ни стигнат за седмицата.
Оттук нататък капитана даде само пълен напред към Гловърс атол. Минаваме покрай малки островчета, които образуват атола, а морето ни показва различни нюанси на синьото. Сега вече знам, защо на нашето му викат Черно море. След няма и 2,5ч пред нас най-после се разкрива едно малко островче, осеяно с палми. Това ще е нашето за следващите 6 дни.
Едва стъпали на острова, бяхме призовани да се наредим в редичка с портмоне в ръка. Супер посрещане, помислихме си, но трябваше да платим такса, защото острова е част от морски парк. Еми щом е така, тогава се радваме да допринесем за опазването на подводният свят. След това имаше обиколка на островчето, където ни обясниха кое, къде, какво и ни показаха как да отваряме кокосовите орехи. Сега вече знаем с какво ще се занимаваме цял ден. Накрая ние набързо си заплюхме най-хубавото място за нашата палатка, без опасни кокосови орехи над него. За съжаление още на първата вечер установихме, че палатката ни вече не е водоустойчива. Тъкмо се нагласихме да лягаме, когато започна да вали... и то не само навън. Събрахме всичко набързо и се изселихме за тази нощ в спалнята, където едната стая беше празна. Не че там не валеше- точно зад леглата капеше от покрива, но поне леглата бяха сухи. Доста от дъските на бунгалата са поизгнили и това го усетихме и на собствен гръб. Една възрастна двойка Канадци ни покани една вечер на верандата на тяхното водно бунгало, за да гледаме заедно залеза на слънцето. Тъкмо заехме места с напитки и фотоапарати в ръка, когато една част от платформата се срути. На нея бяха Нийлс, Рике, Фабиан и канадецът Джон. Кейт и аз извадихме късмет и останахме сухи. Всичко стана толкова бързо и неочаквано- в един момент седим на верандата, а в следващият четирима от нас са във водата. Джон беше доста поожулен по крака и по гърба, но общо взето всичко се размина само с уплаха и няколко драскотини. Слава Богу Фабиан държеше фотокамерата си в ръка и някакси беше успял да я задържи над водата при падането, при което изглеждаше като статуята на свободата. Но той се зарадва твърде рано, тъй като установи, че телефонът му е в задният му джоб. За него вече нямаше спасение. Малко по-малко заприиждаха и други и всички се погрижиха за ужулванията на Джон. Въпреки че не бяхме виновни за това срутване, на нас ни беше много неудобно и се извинихме поне десет пъти на Джон и Кейт, които естествено заявиха, че не е наша вината.
За голямо съжаление от "управата" не се чу нищо, особено що се отнася до материалните щети. Слагам управата в кавички, защото такава в този смисъл няма. Островът е от 40 години собственост на едно семейство, което обаче в момента не беше тук, само внукът, който е и капитана на катамарана. Само дето той нямаше и понятие от мениджмънт. Но да не се впускам в подробности. Накрая се стигна до споразумение и Фабиан получи обезщетение за своят телефон.
Съжалявам, че малко се отклоних от темата и първо описах неприятните неща. Островчето е страхотно, осеяно с палми, а нашето основно занимание през деня беше да събираме кокосови орехи. Доставя удоволствие да ги отваряш, да събираш водата и да правиш стърготини. Водата я използвахме за разреждане на ромчето, което бяхме донесли. За съжаление трябваше да се разделим с 4 литра, с пот и мъка събрана кокосова вода, които също паднаха във водата при срутването. А от стърготините си правехме карамелизирани кокосови бонбонки. И това всеки ден. Както и се очаква на петият ден вече не ни се и помирисваше кокосов орех :-). Другото ни занимание в горещите часове, беше да събираме дърва за лагерният огън. Всяка вечер седяхме край него и се любувахме на звездното небе. Извадихме късмет, че нямаше луна и на черното небе виждаха милиарди звезди, както показват снимките на Фабиан. Между другото и той има доста добро око, а и добра камера, така че ако искате да видите малко повече от неговите снимки, може да го направите тук.
На два пъти си направихме и шведска маса за вечеря- всеки приготви по нещо и така поразнообразихме от кулинарна гледна точка монотонна седмица, която беше изпълнена с макарони в различни вариации. Майкъл на два пъти приготви севиче- прясна риба, която се маринова за около два часа в много лимонов сок и след това към нея се прибавят домати, краставици и кориандър. Много освежаващо през горещите дни. Това с питейната вода обаче не го бяхме организирали много добре. Водата щеше да ни стигне за пиене, но забравихме да прибавим готвенето в сметката. За тази цел трябваше да ползваме от питейната и последните два дни се наложи да купим вода на острова, която беше на доста солена цена.
Привечер наблюдавахме рибарите, които чистеха улова си на кея. А това го знаят акулите дойки и скатовете. Невероятно е да ги наблюдаваш отгоре, колко елегантно плуват. Само че ако се опиташ да ги последваш във водата, набързо изчезват. За това пък има всякакви други малки рибки, баракуди, сиви скатове и скатове-орли, както и много корали-ветрила. Но най-красиви за мен си остават цветовете на океана и невероятните залези, на които обаче се наслаждавахме от плажа. За по-сигурно ;-).
Последната вечер ни заявиха, че на следващата сутрин се налага да тръгнем наобратно още в 7:00ч сутринта, за да избегнем лошият фронт, който се беше засилил към нас. Тъй като нямахме намерение да събираме палатката в дъжда, в случай че завалеше още през нощта, опаковахме набързо и прекарахме още една вечер в туристическата спалня. Така поне можем да поспим малко по-дълго, преди да се отправим обратно към Сити Ривър.
На следващата сутрин лошото време ни беше наближило и това се усети доста бурно на катамарана. Огромни вълни плискаха вода отвсякъде и всички доста се понамокрихме. След почти 3 часа клатушкане, бяхме щастливи да стъпим на твърда земя и дори не се ядосахме много на факта, че не спряхме на Марина Сити Ривър. Там трябваше да върнем големите бутилки за вода, тъй като бяхме платили почти 10 долара амбалаж. Затова Нийлс и Фабиан решиха да отидат до там, пеша или на автостоп, както дойде. Отказахме се да оставаме тук, тъй като въобще нямаме желание отново да бъдем нажулени от пясъчните мухи. Пъпките отпреди една седмица все още сърбят като за световно. Но още едно плажче няма да е зле. Пласенсия е на около 2 часа от Сити Ривър, а оттам не е далече до границата с Гватемала. А как стигнахме до там ще разберете в следващият пътепис.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen