Кота Кинабалу, Област Саба

28.09.-02.10.2013

На 28-ми септември се качихме на самолета за Кота Кинабалу. Главният град на областта Саба, наречен още КК, се намира на около 1300км североизточно от Кучинг. Погледнат от високо центърът на града представлява една сравнително тясна и дълга ивица по дължината на брега. Сравнително компактен, за това тук ни хареса много, особено климата който не беше толкова лепкав като в Саравак.

Тук се настанихме в Lucy's Homestay. Както показва името стаите бяха в дома на Луси, което ще рече, че тя също живее там. Нещо като при бабичките, които дават квартири из Бургас или Несебър :-) Луси е китайка на средна възраст, която отдавна вече живее в Малайзия. И Луси имаше доста правила, ако искаш да си нямаш проблеми с нея :) Да говориш тихо, да не блъскаш и тръшкаш вратите, вечерен час в 12, при което се заключваше не само външната врата, но и вратите към балкона, където бяха баните и чешмата...Въпреки това на нас ни харесваше там, беше уютно и се запознахме с много други хора.

За вечеря обикновено ходехме до нощният базар, където се предлага прясна риба на скара, местни ястия, пържени банани (много вкусни), плодове, зеленчуци, планини от чили (лютивите чушлета, на които викаме скоросмъртници :) На едната вечер тъкмо вече бяхме хапнали и си бърборихме с Алекс и Джени (които също бяха отседнали при Луси), когато като изневиделица задуха буреносен вятър и като каза сега ще вали...Такъв монзун се изсипа придружен от бурният вятър, че трябваше да държим сергиите да не хвръкнат. Сигурно бяхме страхотна картинка- 4-ма туристи хванали я кол, я тента, а местните продължаваха да си хапват най-спокойно ;)

Всяка седмица има и уикенд маркет, на който можеш да купиш от зарзават, ядене, дрехи и сувенири, до птички, гущери, зайчета и т.н.

Близо до КК се намира морският парк Tunku-Abdul-Rahman.Това са 5 различни по големина островчета, до които можеш да си направиш дневна екскурзийка. Бяхме решили да отидем до едното и да поплуваме с шнорхел, но беше облачно, така че се отказахме. За това пък решихме да посетим едно от т.нар. "водни селища" на остров Гая. Това са "къщи" построени на подпори във водата, обикновено там живеят нелегални филипинци. Лодката ни свали на кея на едно училище, където учат 750 деца. От там се запътихме към селището, но когато пристигнахме там се почувствахме като натрапници. Все пак хората живеят там и това не е някаква туристическа атракция. Беше обаче жално да видиш при какви условия трябва да живеят тези хора, между купища боклук и мизерия... :/ Въпреки това всеки ни се усмихваше и махаше за поздрав.

Контрастът не можеше да бъде по-голям- от едната страна на острова "водните селища", а от другата два луксозни резорта. Колко е несправедлив живота...

За да видиш снимки натисни тук