02.-05. Октомври 2013
На път за Сукау и реката Кинабатанган, които се намират на около 7 часа път от КК, решихме да направим междинна спирка при планината Кинабалу. С нейните 4095м тя е най-високата планина в източна Азия, а резерватът покрива 754 кв.км. От 2000 година той е вече и в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско.
Още отдалече се виждаше скалният масив, а когато пристигнахме Кинабалу се показа в цялата си прелест. Слава Богу времето беше страхотно, така че веднага след като се настанихме в D'Villa Lodge се преоблякохме и отидохме до парка да си направим едно походче по един от маршрутите. След три часа катерене и слизане се отправихме към изхода. Там срещнахме две момчета, които токущо бяха слезли от върха. И двамата изглеждаха направо скапани, особено единият, който беше изкачил върха със сандали!? Както той по късно ни разказа, бил си забравил обувките в автобуса, и взел сандалетите назаем от едно момиче. Но и двамата бяха щастливи, че са успяли. За пояснение да отбележа, че изкачването по принцип е планирано за два дни: на първият ден се преодоляват първите 1400м до хижа Лабан Рата (на 3273м височина), където се преспива. В 02:30ч на следващия ден започва изкачването до върха, за посрещането на изгрева. Това "удоволствие" обаче не е евтино, но трябва да се има в предвид, че всичко се носи на ръка до хижата. А ето как е описано изкачването в нашия пътеводител:
"Изкачването до върха е много изморителен, всяка стъпка води стръмно нагоре или надолу. По пътя човек трябва да преодолява различни препятствия: хлъзгави скали, гъста мъгла, леден вятър и бавни японци на средна възраст с анцузи от Шанел" :-)
Но след като чухме, че е възможно да изкачиш върха и на един ден, ние доста се позамислихме. По-скоро Нийлс, аз бях сигурна че и двамата нямаме кондицията за това, а и имаше зададено време- най-късно до 12:00 часа трябваше да стигнеш до хижата, за да можеш с изкачването до върха и слизането до долу, най-късно до 17:00ч да си на изходният пункт :/
След дълго обмисляме, решихме обаче да пробваме и ние. Моят Нийлси щеше да се радва да отпразнува 40-тия си рожден ден на 4000м височина. На следващия ден отидохме до главният рейнджър на парка, който ни даде разрешителното (за еднодневните изкачвания се дават само 4 разрешителни на ден).
Цялата нощ духаше такъв силен бурен вятър, че си мислехме, че ще отвее бунгалата ни. На всичкото отгоре и заваля. На следващата сутрин беше спряло да вали, но беше доста облачно, а и вятърът продължаваше да духа доста силно.Не бяхме сигурни дали въобще ще ни разрешат да тръгнем, но още в 06:45ч бяхме пред офиса. Там ни дадоха зелена светлина и след като ни разпределиха водач се качихме на таксито, което ни откара до т.нар. Power Station, която се намира на 1900м височина. Оттук започва мъчението :)
Още след първите метри, които бяха толкова стръмни, че спокойно можеше да се катериш на четири крака, сърцето ми туптеше вече в тила, а и Нийлс целият беше плувнал в пот. След около 500м аз трябваше да спра, защото ми стана лошо и така ми причерня, че трябваше да седна за да си поема въздух. Тук вече знаех, че при това темпо в никакъв случай няма да оживея, а при по-бавно нямаше да стигнем на време до хижата. Затова аз реших че няма смисъл да се мъча повече, и само ще забавям Нийлс. Нашият водач ми предложи, ако искам да си отдъхна и след това да продължа с моето темпо нагоре, а те ще ме вземат на връщане. Аз им казах, че първо трябва да се съвзема, а после ще реша дали ще продължа или ще се върна. Много жалко, защото исках да изпея на моето съкровище "Happy Birthday" когато се изкачим на върха ;(
След като поръчах на Нийлс да направи хубави снимки от горе, се разделихме и те поеха към върха. На мен ми трябваха поне 20мин. и един сникърс докато се оциферя. След като си възвърнах цвета на лицето обаче, решиш яваш-яваш да продължа нагоре и просто да се наслаждавам на пейзажа. Трябваше на всеки 10 крачки да спирам, защото все още ми причерняваше. Постоянно ме задминаваха и носачите, които носеха провизии към хижата- ядене, тоалетна хартия, дори и дълги летви ламинат. До колкото разбрах, щели да строят нова хижа, а това беше единствения път да се доставят материалите. Дори две момчета на около 14 години се бяха хванали като носачи, за да спечелят някой и друг рингит през ваканцията. Както по-късно разбрах от водача ни, всеки от тях носеше към 40 до 50 кила товар!!! На кг им се плаща по 1,30 рингит, което са към 60 стотинки. Наистина кърска работа...
Малко по малко започнаха да се появяват и първите туристи от двудневните екскурзии. Имаше и спортисти, които тренираха за маратона по кътерене на 19-ти октомври. Рекордът за миналата година държеше един испанец- 2,11ч от началото на парка до върха и обратно!!! Невероятно...
Много от носачите ме подминаваха, а с двама от тях постоянно се надминавахме. На около 2300м височина чух зад ъгъла някой да пита "where are you from?" и познат глас да отговаря "Germany". И изведнъж пред мен се появи Нийлс, който беше също така прибледнял, както и аз преди това. Той също не можеше да повярва, че ме вижда тук и то, както той каза "с порозовяло лице", защото през цялото време си е мислел, че аз вече съм слязла долу. Нийлс вече е бил на 2550м височина, когато и на него започнало да му причернява и трябвало на няколко пъти да спира. Разбирайки, че с това темпо не може да продължи, а с по-бавно няма смисъл, а и неговата половинка не е там (колко сладко от негова страна) е решил да се върне и да прекара рожденият си ден с мен в подножието :)
Наистина беше доста наивно от наша страна да си мислим, че можем да покорим върха за един ден. Това щеше да е прекалено хубаво :-) но съм сигурна, че за два дена ще успеем. Може би някой друг път...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen