18.-28. Септември 2013
След острова решихме, че е време за малко повече цивилизация и на 18.09. взехме полет от Кота Бесут през КЛ до Кучинг. Кучинг, наречен още котешкият град( Кучинг означава котка) е главният град на областта Саравак на остров Борнео. Полетите с Еър Ейзия са наистина на добри цени и само малко по-скъпи от пътуване с автобус, но спестяваш доста време (не че го нямаме де;)
От летището хванахме такси до хостелът Three house, където резервирахме стая. Много приятно и уютно място, държано от една шведка Бинди, която живее от 7 години там. Мога да кажа, че чужденците (имам предвид когато собственикът не е местен) знаят какво им трябва на туристите- чистота. Няма значение колко обикновено е обзаведено, трябва просто да е чисто. Грейс, феята на чистотата, постоянно лъскаше и проветряваше всичко. А това е много важно в тропическите региони, заради влагата. Хостелът ни се намираше доста централно, само на две минути от реката Саравак и красивата крайбрежна алея. На отсрещния бряг се намират забележителните постройки на гуверньорството Астана и Събранието на област Саравак. На следващия ден мързелувахме из хостела, тъй като навън беше адски горещо, а влажноста на въздуха беше над 90%.
На третия ден обаче решихме да посетим Semenggoh nature reserve да видим родата- орангутаните :) Знаете ли, че Orang Utan означава човек от гората?! Резерватът е основан преди около 20 години по програма за закрила и помощ на ранени или останали без родители бебета орангутани. 27 орангутана живеят свободно из резервата и отглеждат своето поколение там. Два пъти на ден рейнджърите носят банани и викат орангутаните по име (да, всеки от тях си има име :). Но както те самите казаха, това не е зоопарк и тук живеят диви животни, така че трябва да сме щастливи ако дойде поне един. След няколко минути се чу шумолене високо из клоните на дърветата и малко след това видяхме един от младите орангутани. После се появиха и още един мъжки и една майка с малко бебе. Беше невероятно...
За съжаление или за радост най-големият мъжки не се появи. Рейнджърите казаха, че той е доста агресивен, така че май се радвам че не го видяхме наблизо :)
На излизане от парка се запознахме с Дион от Холандия, която също беше отседнала в нашият хостел. Тя ни каза, че на следващия ден иска да посети планината Гунунг Гадин, където расте най-голямото цвете на света- Рафлезия. Един от рейнджърите в туристическият център и казал, че едно от тях е цъфнало, което се случва 30-50 пъти в годината. Всъщност ние вече го бяхме видяли в Тайланд през 2006, но тъй като нямахме други планове, решихме да я придружим. На следващата сутрин хванахме автобуса до Кучинг Сентрал и от там до селцето Лунду. От там до парка оставаха към 3км, които или трябваше да извървим пеша или да хванем такси. Ние решихме, че след час и половина в автобуса, една разходка ще ни се отрази добре. Зад нас имаше една двойка, която беше в същата посока. На тях обаче изглежда не им се вървеше и за това спряха една кола на автостоп. Но това всъщност беше малко камионче и като ни настигнаха ни качиха и нас. И така се запознахме с Лаура и Алваро от Аржентина. Двамата са фотографи на свободна практика и обикалят света от вече повече от година, и имат наистина страхотни снимки (http://www.klandovadeviaje.com.ar).
В парка трябваше да си вземем водач (което означава да платим на водач), което беше просто смешно, защото цветето беше на около 5м от пътеката, а и беше пълно с групи ученици, така че просто трябваше да следваш тълпата. Но както и да е, всеки иска парченце от тортата :)
След като видяхме Рафлезията и свършихме с фотошутинга, решихме да видим и седемте водопадчета на парка. Всъщност само три от тях бяха достъпни, а седмият казаха че бил най-хубавият. Изкачването до там обаче беше доста напрегнато, а и жегата не ни улесняваше, но в крайна сметка си заслужаваше. След кратко охлаждане поехме обратния път надолу и обратно към Кучинг.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen