5.-8. Октомври 2013
Планината Кинабалу ни изпрати с дъжд и вятър и температура около 10 градуса. За това бяхме щастливи да се качим на автобуса в посока Сукау. Това е малко селце, по крайбрежието на реката Кинабатанган (най-дългата река в областта Саба- 560км) в североизточната част на Борнео.
Повечето туристи си резервират пакет за два дни, с включени трансфер и крузове по реката. Но, който ни познава добре знае ,че това не е за нас :) Първо, че беше скъпо и второ, че ние искахме да останем по-дълго там и да си правим крузовете когато ние решим.
Автобусът беше пълен и единствените свободни места бяха най-отзад, точно до ароматната тоалетна, и където най-много друса :/ Но какво да се прави, пътешествието изисква жертви от време на време. Тъй като няма автобус до Сукау, трябваше да слезем на разклона и от там да продължим с такси. Или както ние направихме- на автостоп.
И така пристигнахме в Greenview Lodge, много приятно място с тераса директно на брега на реката. Нашето бунгало (след 25 дни най-после собствена баня и тоалетна) беше най-крайното и на два метра разстояние започваше джунглата. От прозореца се виждаха макаците, които сутрин ни събуждаха препускайки по ламариненият покрив.
Точно на този уикенд уцелихме и базарът, който се провежда само веднъж в месеца, и беше наблизо до нашите бунгала. Там си купихме фритирани банани и пържени филийки и продължихме към "центъра" на селцето, което всъщност се състои от може би 20 къщички. По пътя натам се спряхме да гледаме макаците, когато от другата страна се чу шум из дърветата и поглеждайки нагоре, видяхме едно семейство червени лангури. Сега вече наистина се радвахме, че дойдохме тук. Тъй като се чувствахме доста скапани (въпреки че не изкачихме върха :) се паркирахме още в 17:00ч в леглото.
На следващата сутрин (на моят рожден ден :-) трябваше да станем рано, защото се записахме за сутрешния круз и в 06:00ч седяхме вече в лодката. Толкова е спокойно сутрин по реката, птичките пеят, животните се събуждат и тръгват да търсят храна. И там ги причакваме ние въоръжени с бинокли, фотоапарати и камери. Понякога си мисля, че на тях сигурно вече им е писнало да гледат туристи. Или пък че някой път някоя маймуна ще изскочи от храсталака и ще започне да снима нас :-)
На следващия ден базарът продължи до към 11:09ч, а след като си всички си тръгнаха остана поле като след битка. Може би до следващия месец...
Всичко на всичко направихме 3 круза за трите дни, през които бяхме в Сукау. И на тях видяхме много дългоноси маймуни, къси- и дългоопашати макаци, 4 различни вида птици-носорози, гущери, варани и различни видове птици. Апропо дългоноси маймуни- интересен факт е, че мъжките са перманентно възбудени, а нашият гид каза, че местните се шегуват: "this is the lipstick of Borneo" :)))
На последният ден успяхме най-после да видим и един орангутан, който блажено си хапваше смокинки. Беше наистина невероятно.
За съжаление големи площи в Саба са разпродадени за палмови плантации. Палмовото масло се използва в производството на хранителни и козметични продукти. С изсичането на тропическите горите обаче намаляват площите за обитаване на дивите животни. Трябва само да погледнеш в google earth за да видиш за какво става на въпрос...
На 08.10. напуснахме това прекрасно място, тъй като на 10. Октомври имахме резервиран полет за Бали. На връщане минахме отново покрай планината Кинабалу, но този път само можеше да си представиш къде е входа на парка. А от планината нямаше и следа- всичко беше потънало в мъгла. В КК отново отседнахме при Луси и използвахме следващия ден да си извадим виза (за 60 дни) за Индонезия, което стана безпроблемно за няколко часа.
Като цяло мога да обобщя, че сме много положително изненадани от Малайзия. Особено от местните, които винаги ни се усмихваха и поздравяваха. А флората и фауната на остров Борнео са просто уникални.
Като цяло мога да обобщя, че сме много положително изненадани от Малайзия. Особено от местните, които винаги ни се усмихваха и поздравяваха. А флората и фауната на остров Борнео са просто уникални.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen