Хелоу бос, такси,такси, масааааааж... Добре дошли в Бали :-)

10.-14. октомври 2013

Всъщност трябва да започна още с пътуването до летището на КК. Шофьорът на таксито ни се оказа доста резговорчив и започна да се хвали, че само туристи вози и от тях много добре печели. И че след като ни закара ще се прибира, защото направил достатъчно пачка, и скоро щял да си купи IPad, iPhone си имаше вече. Ние само се спогледахме и си мислехме как ли се кефи само да ни дере кожата, а Нийлс го попита от къде може да си набави лиценз за таксиметърджията.

На летището отидохме веднага за проверка на багажа. За съжаление си бяхме взели само еднопосочен билет за Индонезия, а съгласно изискванията за влизане в страната (както ни светнаха от Еър Ейзия) трябваше да покажем и билет за връщане. След дълга дискусия беше ясно, че трябва да си купим още по един билет за извън страната. Както и да е успяхме на време да минем през всички проверки. Почти беше вече станало време за качването на борда, когато съобщиха че полетът ще има закъснение от около два часа. Ей тука вече направо ми се скапа настроението...На всичкото отгоре имаше и доста турбуленции по време на полета :/

Най-накрая кацнахме на летището в Денпасар, Бали и след дълго чакане при паспортния контрол, се отправихме към изхода. Още тук се започна с "хелоу бос, такси,такси" от кожодерите на летището, а ние хванахме едно от "нормалните" таксита, което тъкмо беше стоварило пътниците си. 

Хотелът, който ни беше препоръчала Джени, се намираше в "парти-зоната" на Кута, но на една странична и тиха уличка. Навсякъде беше пълно с хора, а от баровете думтеше музика. Почти бяхме стигнали до хотела, когато таксито трябваше са спре, за да изчака една пияна двойка да освободи пътя. Момичето беше паднало на земята, а приятелят и, който също едва се държеше на краката си и един местен се опитваха да я вдигнат. Бяха такава жална картинка. Не ми стана ясно дали местният от чисто човешки подбуди искаше да им помогне, но се беше хванал здраво за чантето на момичето...Кута е основната и любима цел на австралийците (80% от туристите), тъй като е само на няколко часа път със самолет. И тъй като алкохолът в Австралия е доста скъпичък, се напиват тук до несвяст, нещо като скандинавците в България. 

Стаята, в която се настанихме беше доста мърлява, но ние бяхме твърде уморени, за да търсим другаде. Вече беше към 22:00ч а ние все още не бяхме вечеряли, за това метнахме багажите в стаята и тръгнахме да търсим нещо за хапване. Улиците бяха пълни с малко или много пияни хора, на всеки 5 метра някой ни питаше дали искаме Magic mushrooms, марихуана или нещо по силно. Аз бях повече от шокирана и казах на Нийлс, че не искам да остана и ден повече там. През целия път на обратно към хотела се възмущавах, как може човек да се напива до такава степен, че да не знае къде се намира. Май започвам да остарявам :-) Честно казано и апетитът ми беше отминал, за това се прибрахме и си легнахме гладни върху засечените чаршафи.

На следващата сутрин светът вече изглеждаше по-розов. Учудващото е, че и двамата бяхме спали много добре. Може би се дължеше на факта, че бях много изморена и изнервена след пътуването и за това всичко ми се стори толкова потресаващо, но на следващият ден Кута не изглеждаше толкова ужасна, за това реших да и дам още един шанс. 

Веднага след закуска тръгнахме да търсим някаква по-сносна квартира. След като огледахме някоя и друга стая, една от друга по-мръсна (в едната имаше едно, може би вече от старост умряло гущерче и миришеше на леш), вече  си мислехме, да останем в същия хотел. На връщане обаче влязохме в един късък, и тук открихме нашият малък оазис- частна къща, без табела за квартира, но като надникнахме се разбра, че дават стаи под наем. Къщата за гости изглеждаше доста нова, всичко беше чисто и миришеше приятно. След като договорихме и цената, си донесохме багажите и вече бяхме щастливи. 

Кута е по скоро едно курортно селище, всичко тук е свързано с туризма- хотели, ресторанти, магазини, туристически агенции. Дори на плажа се предлага всичко- саронг, шапки, очила, масаж, маникюр и т.н. Плажът на Кута е много хубав, дълъг и широк, и любим при сърфистите заради големите вълни. Също така и известен с красивите си залези. Вечер тук се събират стотици хора, за да гледат как голямото огнено кълбо се потапя в морето. А нашето любимо барче бяха два стола, една щайга, която служеше за маса и две студени бирички Бинтанг :)

Слава Богу имаше и толкова много ресторанти с интернационална кухня, защото след седмици Nasi и Mee Goreng оризът вече ни извираше от ушите. Не ме разбирайте погрешно, и двамата обожаваме храната тук, но от време на време трябва да има разнообразие. За това бяхме супер щастливи, когато открихме нашият втори малък оазис-"Сувлаки"- малко и сладурско гръцко ресторантче със страхотна храна на ниски цени. Гръцка салата, шишчета, цацики, сирене (или нещо от подобно).... Мммммм

А сега малко инфо за Бали: 

Бали принадлежи към Индонезия, наречена още "Страната на хиляди острови". Към индонезийският архипелаг принадлежат повече от 17500 острова. Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава на света, но на Бали се практикува хиндуизмът. Заради многото храмове тук, Бали е наричан още "Островът на хилядата храма". Почти всички къщи имат в двора малък олтар, наподобяващ тези във храмовете, което ги прави просто уникални като архитектура. И дневните ритуали също са много интересни: сутрин и вечер слагат пред входа една кошничка, с цветя в нея и ароматни пръчици за умилостивяване на боговете и демоните.

Но стига толкова от нас, за повече питайте Гугъл ;-)