Национален парк Бако

23.-26. Септември 2013

Още с пристигането ни в Кучинг ни беше ясно, че трябва да посетим този парк. Само на 37км от Кучинг, но всъщност на светлинни години от големият град. В пътеводителя беше описано, че това е истинския Борнео, такъв какъвто си го представяш- джунгла и диви животни. А където има диви животни, там сме и ние :)

В офиса на парка резервирахме нашите нощувки още два дни преди това, тъй като капацитета на леглата е ограничен и ние искахме да избегнем наплива през уикенда. 

На 23.09. решихме да хванем автобуса в 08:00ч, за да пристигнем по-рано. В 7 часа звънна будилника и трябваше да ставаме, а Нийлси промърмори: "К'во ще стане ако вземем автобуса в девет..." Но аз вече бях будна, така че ... 

Автобуса потегли на време, но пътешествието ни беше прекъснато неочаквано след около 15мин., след като един джип се опита да се мушне пред нашият бус, но не успя съвсем :) За щастие нямаше ранени, само торбички с плодове и зеленчуци прелетяха край нас. След този инцидент трябваше да чакаме следващия бус, за да се прехвърлим на него. Моралът от историята? Винаги слушай шестото си чувство :)

Към 10:00ч пристигнахме на кея и в последствие направихме една 30 минутна разходка с лодка. С нас в лодката пътуваше и една азиатска двойка на средна възраст. Когато мъжът чу, че ние ще оставаме 3 дни каза: "Какво??? Толкова дълго? За два часа си видял всичко тука". Нищо чудно, че мисли така, ако си е нарочил да обиколи цял Борнео за два дни;) 

И така най-накрая се добрахме до парка. Още от далече на плажа ни посрещна един глиган, който Нийлс кръсти Еди :) А както по-късно установихме, той беше само един от многото, които се навъртаха край входа на резервата. 

Още от ресторанта се видяха и първите макаци, които идваха да проверят дали няма нещо интересно за ядене. Човек трябва много да внимава с тях. Докато зашумулиш с торбичката и като изневиделица са ти скочили на рамото. На едно момиче и отмъкнаха две филийки хляб от чинията, а тя така се стресна а после и ядоса, че остави всичко друго непокътнато. И вратите на стаите не можехме да оставим отворени без единият от нас да е отпред на стража. За съжаление някой беше забравил вратата на кухнята отворена и някоя маймунка ни беше отмъкнала половин папая. Поне едната половина успяхме да си хапнем :)

По надолу край последните бунгала видяхме и първите дългоноси маймуни, които се срещат само тук на остров Борнео. Наистина са големи сладури :). Чак два дни по късно се появиха и сребристите лангури.

Привечер срещнахме отново Дион, Лаура и Алваро, които бяха дошли в резервата един ден преди нас. И тримата бяха просто очаровани да видят толкова много животни и то толкова наблизо край бунгалата. 

Още на същата вечер решихме да се включим и към нощният поход с водач. Беше много интересно да видиш спящи или нощем активни животни. Рейнджърът ни показа една змия, скорпион, паяк, летящ лемур, птичката синьо рибарче и луминисцентни гъби.

По време на престоя ни в парка обиколихме и няколко от зададените маршрути. Невероятно е как вегетацията се променя- от тъмна джунгла с високи дървета увити с лиани, през савана с месоядни растения до скали наподобяващи луната.

Трябва да добавя и че столовата предлагаше много вкусна храна. Беше на принципа на шведската маса и имаше много и най-различни вегетариански ястия. Което ми напомня за една весела история, която се разиграла пред Дион:

Една туристка пита готвача:

Тя: кои ястия са вегетариански?

Той показва няколко от тях.

Тя: но това прилича на пилешки хапки. Аз не ям месо!!!

Той: да, да, това е пиле, не е месо...

За пояснение трябва да добавя, че повечето от малайците са мюсюлмани и не ядат свинско. Може би затова пилешкото не се счита за месо!? :-)

След нашето посещение в Бако мога само да се добавя- да, това е истинският Борнео...

За да видиш снимки натисни тук