26.-30. Март 2014
След кратката отмора в Саванакет дойде време да слезем още по на юг, към Чампасак- едно селце близо до което се намират руините на кмерският храм Wat Phou (Vatphu).
Точно в 07:00ч потеглихме с автобуса и тъкмо си мислехме, че този път ще пристигнем навреме, когато автобусът спря и шофьорът и помощниците му започнаха да товарят някакъв багаж. И това се повтори и потрети и т. н. Вече беше 08:00ч, а ние едва бяхме излязли от града и дали бяхме изминали и 10км. А освен че спирахме на всяка керемидка, взимахме и всеки, който стоеше на пътя и махаше с ръка.
И така с 2 часа закъснение от разписанието и поне 2 тона повече тегло, най-после пристигнахме в Паксе, откъдето се прехвърлихме на едно сорнгтау и след още половин час пристигнахме в селцето Чампасак. Свалиха ни пред една стара вила, превърната в хотел, където нощувката беше 71$. Как са я измислили тази цена и аз не знам, но за нас това бяха 9-10 нощувки другаде.
След почти час търсене, не че имаше толкова много алтернативи, намерихме един хубав хотел, в който стаите не бяха адски горещи както при другите и вентилатора щеше да ни стигне за разхлаждане. Навън беше просто адска жега, а факта че селцето се намира на реката Меконг, само допринасяше за още повече влажност на въздуха. А и прогнозата не беше по-розова- април и май щеше да става още по-горещо, чак до началото на дъждовният сезон през юни. Поради тази причина решихме да не отидем след Лаос в Камбоджа, както го бяхме планували, жегите просто вече не ни понасяха, особено на мен.
На брега на Меконг намерихме едно приятно ресторантче- Champasak in love, което превърнахме в нашият офис на открито- тук имахме интернет и от време на време полъхваше ветрец и правеше жегата малко по-поносима. А селцето се състоеше от една главна улица по поречието на реката и малки странични улички. Компактно и уютно и ние се чувствахме много комфортно тук.
На третия ден си наехме колелета (това на Нийлс скърцаше толкова много, че сигурно от километър се чуваше, че идваме) и се отправихме към руините на Ват Пу, които се намират на 10км от Чампасак. Храмът се смята за модел на прословутият Анкор Ват в Камбоджа (филмът Tumb Rader с Анджелина Джоли е сниман там) и е обявен от Юнеско за Световно културно наследство. Пътят до там се вие по крайбрежието на Меконг и след това минава през две китни селца. След няма и 45мин. пред нас се показа планината Пу Као, в поднижието на която е бил построен храмът. Първоначално храмът е бил хиндуистки, а по-късно превърнат от лаотите в будистки, но тук и рам все още се виждаха хиндуистки елементи. Религиозният комплекс започва с две езерца, ползвани за ритуални къпания. На второто ниво се намират мъжкият и женският палат, а на третото ниво е храмът, към който водят стръмни стъпала. От тук можеш да видиш целият комплекс, долината и дори Меконг. На едно място имаше поставена една урна за дарения и три дечица с една малка пръчица май и бяха хвърлили око, но след като видяха, че ние им разкрихме плана, се направиха все едно си играят наоколо :-) След кратка отмора на сянка под дърветата и някоя и друга снимка, се отправихме надолу. По пътя на обратно видяхме Люси и Себастиен, с които се запознахме в Саванакет, в едно ресторантче и седнахме при тях. Поръчахме си по една типична лаотска супа, с която се опитахме да преборим жегата, но само ни изби още повече на пот. Беше наистина адски горещо и разхлада можеше да намериш само във водата. И така от приказка на приказка решихме на следващия ден заедно да отидем до островчето, което се намира точно срещу Чампасак.
Точно в 07:15ч бяхме при Люси и Себастиен, от където трябваше да ни вземе лодката, която техният хазяин беше уговорил. А той беше голям пич- след всяко изречение, което кажеше започваше да се смее, все едно е казал някакъв виц. А смехът му беше толкова заразителен, че и ние започвахме да се хилим :-). Лодката пристигна, натоварихме колелетата на нея и след няма и 10мин. бяхме от другата страна. Тръгнахме толкова рано защото искахме да пообиколим острова преди да е станало много горещо. Островчето е дълго около 8км и на него има две населени места, а помежду им оризови полета. Наблюдавахме и как биволите се разхлаждат в реката и пасат водорасли по дъното и. Себастиен дори им засече колко време издържат с глава под водата- 40 секунди беше най-дългото. По обяд вече ни застъргаха коремчетата и си поръчахме по една супа (какво друго) при едно мамче. Останалите три часа, докато лодката дойде да ни прибере, прекарахме във водите на Меконг и под навеса, който някой рибар си беше построил.
Прекарахме си страхотно тук, а и с Люси и Себастиен се разбирахме много добре. И тъй като и тяхната следваща дестинация бяха островите в Меконг, резервирахме заедно трансфера до там при техният весел хазяин. А как си прекарахме там ще разберете в следващият пътепис.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen