Саванакет- междинна спирка в посока на юг

24.-26. Март 2014

Точно в 07:50ч отидохме на спирката в Бан Кун Кам, където вече чакаше "автобуса" за Такек, който беше един пикап със скамейки от двете страни. Този път обаче имаше и една трета, на която ние се наместихме, тъй като това т. нар. сорнгтау беше пълно. Но нямаше как, иначе трябваше да чакаме до следобед и щяхме да пристигнем много късно в Саванакет. След три часа в сорнгтауто, най-после стигнахме Такек, където трябваше да се прехвърлим на автобуса за Паксе, а Саванакет се намира някъде по средата. На два пъти спирахме за тоалетна и всеки път продавачки щурмуваха автобуса и предлагаха печени пилета, варени яйца набучени на пръчки и както аз ги нарекох "лаотски шишчета" от печени или пържени буболечки. Някъде към 15:00ч стигнахме Саванакет и автобуса спря на една улица, където слязохме само ние и още една двойка туристи. И защото шофьорите на Тук-Тук пак се изхвърлиха в цената, решихме пеша да извървим двата километра до центъра.

И от тук започна ходенето по мъките. Първо свихме в погрешна улица, което беше по моя вина. След това тръгнахме да търсим една къща за гости, препоръчана в нашия пътеводител, което е против нашият принцип, но в такива нетуристически градове нямаме голям избор. Въртяхме се поне половин час около няколко улички, където беше обозначена на картата, само за да установим, че къщата е затворена в момента. И всичко това при 34 градуса, натоварени всеки с по една голяма и една малка раница и облени в пот. Вече съвсем отчаяни влязохме в едно кафене да попитаме за хотел и там ни препоръчаха да проверим две къщи за гости. Нийлс отиде сам, а аз останах там с багажа, бях толкова изморена, че направо ми се ревеше. 

За наша голяма радост беше Joli guesthouse точно това, което ни трябваше- нова къща с големи и чисти стаи и едно много мило семейство собственици. След един студен душ и кратка почивка се отправихме в търсене на нещо ядливо за вечеря. На улицата срещнахме отново другата двойка, която слезе с нас от автобуса- Люси от Чехия и нейният приятел Себастиен от Франция. И те като нас търсеха някакво ресторантче, където да хапнат, за това продължихме заедно. Седнахме в един виетнамски ресторант, където обаче нямаше меню на английски и по универсалният език- с ръце и крака- поръчахме пържен ориз. Това е най-обикновеното ядене в цяла Азия и при него не може да се сбърка -поне в повечето случаи. И наистина беше много вкусно, огромни порции, дори ни сервираха чай и салата и гледаха нищо да не ни липсва. А като се преборихме с голямата салата ни донесоха още една. Най-накрая платихме само пърженият ориз и почти с обида ни отказаха бакшиша, който искахме да оставим. Такова нещо не ни се беше случвало досега и ние бяхме много приятно изненадани. Което потвърди една друга наша теория, а именно че хората по туристическите места стават агресивни едни към други- местните към туристите и обратно. Докато в нетуристическите са все още така да се каже неосквернени. 

На следващия ден се помотахме се из града, тук там се виждаха останки от френската колонизация- западнали или превърнати в хотели или ресторанти вили и две католически църкви. Няколко будистки храма, в единият от които има работилница за статуи на Буда. А иначе Саванакет няма нищо особено какво да предложи, но ние не бяхме тук за да разглеждаме забележителности. Въпреки това посетихме "Музеят на динозаврите", който се състоеше само от две стаи, но за това пък съдържаше кокалите на три динозавъра. Или както управителят на музея ме поправи- фусилите от три динозавъра. С голям ентусиазъм той ни разказа за разкопките и ни показа още други намерени фусили. Всеки музей може само да си мечтае за такъв ръководител. 

25 дена след Баба Марта изгледите да видим щъркел или цъфнало плодово дръвче бяха все още толкова минимални, колкото и очаквахме, за това вързахме нашите мартенички на един нар. Да му донесе още повече плодове...догодина :-)

Rutzels Donnerbalken

Joli`s Guesthouse