10.-17. Март 2014
Следващият град по нашият маршрут беше Луанг Прабан, който се намира на Меконг и чийто стар град е в списъка на Юнеско за световно и културно наследство. Сега видяхме възможност да попътуваме с лодка по голямата река. За съжаление ни уведомиха, че движението по реката е спряно, заради строенето на бент. Значи остана само варианта с автобуса, сега беше въпросът нощен или този, който тръгва рано сутринта. Аз бях за нощния, защото щяхме да спестим време и нощувка, а Нийлс предпочиташе сутрешният, защото не беше сигурно дали ще има свободни места в нощният, тъй като той идва от Тайланд. Слава Богу Нийлс надделя с доводите си, защото като видяхме какъв беше пътят просто не искахме да си представим как се кара по него нощем. Това пътуване трябва да го опиша по-подробно, защото беше само по себе си едно приключение.
В 07:30ч Тук-Тук-таксито ни взе от къщата за гости и точно с час закъснение от разписанието потеглихме с местният автобус. Пътят до Удомксай беше в добро състояние, но когато излязохме от града, картинката се промени. Големи участъци от необезопасените серпентини бяха без асфалт, а там където той все още съществуваше имаше огромни като кратери дупки. Постоянно трябваше да си мисля, как е да се пътува тук с нощният автобус, ами ако шофьорът задреме на волана?...Автосбусът беше доста пълен, по пътеката се трупаха чували с ориз и зеленчуци , а на покрива дори транспортираше два скутера. За климатик служеха прозорците и отворената врата и ние гледахме как час по час косата на момчето пред нас става все по кафява от прах. Ние също бяхме доста прашни, къщи и растения по пътя бяха потънали в прахоля. Хора се се населили тук по тясната ивица между шосето и склона на планината, децата имат възможност да играят само между къщите. Сега вече можехме да си обясним изсичането на дърветата по склоновете- тук почти нямаше равнини, голяма част от северен и централен Лаос е планински, а повечето от населението се занимава със земеделие. Сега, в края на сухият сезон, оризовите полета се подготвят за обработка и както се оказа това става най-бързо и лесно чрез подпалване. Прашни, димни и тъжни картини...
Вече беше тъмно, когато най-после пристигнахме на автогарата в Луанг Прабанг, от тук трябваше да вземем Тук-Тук-такси до старият град. Сравнително бързо се спряхме на къщата за гости Thephavong, собственичката беше много мила и любезна и направо ни се молеше да останем. За вечеря избрахме един от многото щандове, където се предлагат сандвичи от франзели. Лаос е бил френска колония от 1893 до 1953(!?) година и това доказват многото колониални вили в старият град, сега превърнати в бутик-хотели. Чарът на града се крие в тази смесица от европейска архитектура и будистки храмове, както и спокойната атмосфера край Меконг. От малкият хълм Поу Си се разкрива красива гледка върху целият град, реката и селцето на отсрещният бряг. През деня можеш да седнеш в един от многото ресторанти край реката или в някое от уютните кафенета из града. Вечер се разхождахме през нощният пазар, на който жени от племето Хмонг продават ръчно изработени платове, дрехи, накити и всевъзможни сувенири и дрънкулки.
Една от атракциите на Луанг Прабанг се намира на около 30км извън града- това е водопадът Куанг Си. За съжаление скутерите под наем бяха доста скъпи тук- от 12€ до 16€ на ден! За това Ники и Джъги ангажираха едно Тук-Тук-такси, което да ни закара и върне от там. Тръгнахме рано, за да можем да пристигнем преди организираните екскурзии и тълпите туристи. И наистина когато пристигнахме имаше само още петима други туристи. Така можехме на спокойствие да се насладим на красотата на тюркоазните води, които се лееха от един басейн в друг. А и снимането доставя по-голямо удоволствие, когато никой не ти се пречка пред обектива ;-) Една пътечка водеше до върха и ние решихме да видим как изглежда отгоре. Беше адски стръмно, на места ни се струваше все едно се катерим по отвесна стена, но на нас такива предизвикателства ни харесват. От върха не се виждаше много, а и си беше опасно защото камъните бяха доста хлъзгави, но Нийлс успя да хвърли един поглед надолу, докато аз се наслаждавах на пейзажа отстрани.
Докато слезем пак долу стана доста горещо- което означаваше че е време за разхлаждане. Докато аз снимах как Нийлс правеше "бомбички" във водата, рибките се грижеха за моите стъпала- стъпех ли на дъното те веднага започваха да ме "кълват" по петите. Безплатно Fish-Spa така да се каже :-)
В ареалът на парка се намира и една спасителна станция за малайски мечки. Всички мечки, които се намират тук са били държани като домашни животни и иззети от "собствениците" им. Хм, сещам се за нашите мечкари и техните "танцуващи мечки"...
Един интересен за наблюдаване будистки ритуал е събирането на подаяния от монасите рано сутрин. В Теравада Будизма това е единствената възможност за препитание на монасите, а даващите вярват, че така ще достигнат Нирвана. Още по тъмно вярващите излизат на улицата в очакване на монасите. Нашият будилник звънна в 05:45ч и след 10 мин. и ние бяхме заели позиция от другата страна на улицата. За съжаление тази традиция е вмъкната в туристическите брошури като атракция и въпреки препоръките да не се снимат монасите отблизо, повечето не се придържат към тях. Още отдалече заблестяха светкавиците, когато монасите се появиха. Ако не знаехме, щяхме да си помислим че идва някоя супер звезда. Някой си навираха камерите направо пред лицата им и цъкаха като за световно...Ние не искахме да се пречкаме както други туристи правеха, а просто да наблюдаваме този интересен ритуал отстрани.
След това се върнахме в хотела и след сутришното кафе аз реших да остана на хладно в стаята- жегата и задуха не ми се отразяваха добре последните два дни. По-късно Нийлс, Джъги и Ники отидоха до пещерата Пак Оу, която се намира на 25км от Луанг Прабанг, директно на Меконг и до нея се стига за около 2 часа с лодка. Пълна е със статуи на Буда, които вярвящите оставят като жертвоприношение, но също така и със стари или счупени статуетки. Будистите вярват, че изхвърлянето им носи нещастие, за това ги "складират" в пещери. За съжаление и този път пропуснах разходката с лодка по Меконг.
Колкото и приятно да беше в Луанг Прабанг трябваше все някога да го напуснем, ако искаме да видим и други места. А и честно казано аз вече жадувах за по-сух въздух и по възможност малко разхлада. Ники и Джъги вече бяха решили, че им е време за плаж и си бяха пуснали виза за Виетнам, но на път за там щяха да спрат в Понсаван. След дълго обмисляне решихме и ние да отидем там, така щяхме да прекараме още 3-4 дни с нашите нови приятели.
А какво интересно има в Понсаван , ще разберете в следващия постинг.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen