6.-13. Ноември 2014
След Валадолид бяхме решили да се отправим на запад към Мерида. Но твърде много хора от нашия хостел бяха очаровани от Исла Холбош и ни препоръчваха горещо да отидем там. Особено ако обичаме природа и спокойствие. Добре, повече убеждения не ни трябват, пък и ако заминехме за Мерида, дълго време нямаше да видим плаж.
Пристигнали на острова ни направи впечатление, че улиците в селцето не са асфалтирани, а като превозни средства се използват голф-картс. Напомни ни някак си на Гили Траванган в Индонезия. Обаче докато се регистрираме в хостела, вече бяхме прекръстили острова в Исла Москито. Бъкано е с комари, но това било само през дъждовния сезон (така поне ни казаха, а също и че два дена преди това направо не можело да се покажеш привечер навън). Добре, че той вече е свършил. Нашата тактика срещу комари: крием се в стаята за 1-2 часа като притъмнее и се обливаме със спрей против комари. Въпреки че и той невинаги помага. Разхождахме се по плажа и видяхме една лагуна, в която имаше много и най-различни водни птици. Тъкмо засилихме да пресичаме от другата страна, когато един облак кръвожадни вампири се нахвърли върху нас. Хвърлихме чанти и каквото носехме и се засилихме към водата, търсейки спасение. Ама опитай се да се скриеш във водата, когато тя ти стига малко над глезените. Казвам ви, не е лесно. Дори и 30м навътре морето изглеждаше доста плитко. След около поне 20 убождания (на човек) решихме, че няма да правим втори опит. Вече си представях, как останалите комари от войската, са си сложили лигавниците и ни чакат с нож и вилица в ръка. Малки кръвопиещи гадинки. Заради тях се отказахме и да си наемем колелета и да обикаляме острова. Наистина нямаме желание да се разделяме с повече кръв. Някой ни беше казал: "И на тях не им е лесно. Те рискуват живота си всеки път, за да се нахранят". И всеки път си припомняме тези думи, преди да размажем някой комар на стената.
Стига толкова за комарите. Тук трябва да спомена и нашият супер хостел "Tribu". Страхотна постройка с много цветове, голяма кухня и много яки графити-рисунки от различни художествено надарени доброволци. Добре, че барът беше затворен за ремонти и освежаване. Не че имаме нещо против, но парти-хостелите не са нашата страст. Всяка вечер в хостела организираха я някоя игра, я барбекю или пък просто да отидем някъде заедно за вечеря. Това сплотява хората и човек се чувства като част от едно малко семейство. Често ходехме да хапваме в „La Sirenita"- едно малко ресторантче с много вкусни сопес, салбутес, панучос и такос. Често казано все още не знаем каква е разликата между тях, но сопесчетата най ни допадат.
Какво друго може да се прави на Исла Холбош, освен да се криеш от комарите? Да мързелуваш на плажа с интересна книга в ръка и да се наслаждаваш на постоянния бриз. Дори понякога ни беше малко хладно на сянка. Тогава можеш да се излегнеш на хамаците във водата и да се наслаждаваш на топлите лъчи на слънцето (все пак тук е "зима"). Или пък ако искаш да се пораздвижиш, просто тръгни по пясъчната ивица, която се образува в морето при отлив и която ще те отведе на километри, където се вижда само природа. Надявахме се да видим някое и друго розово фламинго, но както изглежда и на тях им беше станало студено и те бяха отлетели по на топло. За това пък видяхме десетки, за съжаление почти всички вече умрели, подкова-раци (Horseshoe crabs). Тези интересни създания са живи фосили, съществуващи от повече от 450 млн. години. А ние дори не бяхме чували за тяхното съществуване.
Тук на острова има много водни птици- рибари, пеликани, корморани и херони, а за наша радост и много миещи мечки. Една от тях даже се беше засилила към кухнята на хостела на втория етаж, но избяга като ни видя. Иначе ги виждахме вечер как прибягват от един двор в друг, в търсене на храна из казаните. В един център за спасяване на животни, доброволци и персонал се грижат за малки, осиротели котенца, кученца, пеликани и еноти. След като поотраснат и могат вече да се грижат сами за себе си, ги пускат на свобода. Но на някой им харесва тук и остават доброволно. Като миещата мечка Лео- малко и игриво енотче, което постоянно дразнеше едно от кучетата. Но иначе беше много внимателна и нито хапеше, нито пък драскаше като си играех с нея. Искаше ми се да можех да си я взема с нас. За съжаление едва на последния ден разбрахме за този център. Иначе щяхме с удоволствие поне да разхождаме кучетата. На такива организации трябва да им бъде подадена ръка- в буквалния и в преносния смисъл.
Следваща дестинация Мерида? Или пък все още не? Срещнахме едно момиче, което беше повече от очаровано от тюркоазените води и белите плажове на Исла Мухерес. Хм, ако сега заминем за Мерида, скоро няма да видим отново плаж. Ами давай тогава към следващия остров...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen