Коба- между античния и съвременния свят

30.- 31. Октомври 2014

Коба (Cobá) се намира по средата на пътя между Тулум и Валадолид. Тъй като от една страна и без това искаме да ходим до Валадолид, а от друга да избегнем наплива туристи на руините, решихме да останем една вечер в селцето Коба. Всъщност селце е доста преувеличено. Мястото оживява само през деня, чрез стотиците туристи, които остават за обяд тук. Трите хотелчета се намират от ляво и дясно на 200 метровия главен път. След като се настанихме в една кабаня (бунгало) в Sac'be Hotel, отидохме да се поразходим около езерото Коба. Беше вече следобед, а ресторантите затварят в 16:00 часа, затова трябваше да побързаме да се върнем, ако не искаме да си легнем гладни. А след 17:00 часа вече не се виждаше и жива душа, тъй че се прибрахме в бунгалото. Естествено все още не ни се спеше, затова си пуснахме едно филмче на лаптопа. По едно време започна нещо като караоке някъде навън. Може пък и да е била някаква литургия в църквата зад нас. Нямам представа, но беше нещо ужасно грозно и мъчително за нашите уши. След малко към опението се присъедини и един петел, на който сякаш някой му извиваше топките. Слава Богу тази какафония свърши преди да ни се приспи.
 

На следващата сутрин малко преди 08:00ч сме на касата пред входа на руините и установяваме с удоволствие, че сме не само първи, но и единствените посетители засега. За малко се замислихме как да продължим из ареала- пеша, с колело или на рикша. Избрахме колелото, не само защото ще се придвижим по-бързо, но и защото ни дава възможността да се поразхладим по време на каране. От тук започват т.нар. Сак'бе- бели пътища строени от маите. Като за първо се отправихме към пирамидата Нохоч Мул (Nohoch Mul)- най-високата на полуостров Юкатан. 42 метра, до върха на които се достига по 120 стъпала. Ами нали още не бяхме си направили сутрешната гимнастика...давай нагоре. Не беше чак толкова напрегнато, колкото изглеждаше. А и пък си струва. Гледката над зеленото море от дървета към двете езера е невероятна. Все още няма други посетители наоколо и ние можем на спокойствие да се насладим на тишината...и да си направим някое и друго селфи :). След около половин час се отдадохме на спускането и поехме към другите групи руини. 

Към 10:30 ареала на руините започна да се пълни все повече и повече с туристи и за нас стана време да привършим нашата визита из античния Коба. След кратко, освежително душче, спретнахме багажа и седнахме на тротоара са чакаме автобуса за Валадолид.

За да видиш снимки натисни тук