5. Ноември 2014
Чичен Ица е най-известният древен град от цивилизацията на маите на полуостров Юкатан. В превод името му означава "На ръба на кладенеца на племето Ица". Под кладенец се има предвид свещеният сеноте Sagrado, който се намира на неговата територия. На площ 1547 хектара се намират десетки постройки от различно политическо и религиозно значение. Този огромен археологически обект е обявен за едно от новите седем чудеса на света. И това го знаят всички туристи идващи в Мексико. Или поне така ни се стори. Към 11 часа вече имаше поне няколко хиляди посетители на територията на руините. Добре че и този път пристигнахме по-раничко и избегнахме повечето от наплива.
Най-впечатляваща от всички постройки е стъпаловидната пирамида El Castillo. На върха и се намира храма Кукулкан, където са били правени жертвоприношения към бога на змиите Кетцалкоатъл. Жертвата е била връзвана на един алтар, главният жрец изтръгвал сърцето и и го полагал в краката на божеството. Звучи доста като Индиана Джоунс... Пирамидата има 365 стъпала, които според археолозите символизират дните на годината. Всяка година през пролетното и есенното равноденствие на нея може да се види един много интересен светлинен спектакъл- светлина и сянка образуват серия от триъгълници, които създават илюзията за змия пълзяща по ръба на пирамидата. Много интересен ефект, за който не е сигурно дали е бил така предвиден при строежа на пирамидата. Но като знаем колко умнички са били маите, мога да си представя, че е така.
Тръгнахме да разгледаждаме Храмът на Бойците и Обсерваторията. През това време все повече и повече търговци подготвяха дюкянчетата си със сувенири, традиционни рокли и маски. За съжаление тук е позволено на търговците да продават своята стока в района на руините, което променя атмосферата на това уникално място. От всякъде подвикваха търговци или пък се чуваха някакви звуци, наподобяващи тигър или птица, които идваха от нещо като свирки. Беше доста дразнещо. А и тълпите туристи постоянно нарастваха. Както и жегата. Започна да става доста горещо и с повишаване на температурата нашето желание за разглеждане се понижаваше повече и повече. Но искахме да видим и игрището, едно от многото намерени в района. Навсякъде се виждаха групи туристи, а техните гидове пляскаха с ръце, за да покажат какво ехо създават стените му.
Към 11:30ч наплива на туристи и жегата станаха твърде много за нас и ние се отправихме към изхода. На паркинга нямаше вече и грам свободно място. При такива туристически обекти най-добре е да се придържаш към принципа "рано пиле, рано пее"... а след това си прави една сиеста ;).
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen