3. Ноември 2014
Както вече споменах в предният постинг, Валадолид е едно китно колониално градче, в което можеш да разпуснеш за няколко дена. Но в нашият списък са две забележителности, които искаме да разгледаме. Като за начало решихме да посетим руините на Ек'Балам, които се намират на около 30км от Валадолид. До там се стига най-изгодно с т.нар. Колективо, което всъщност направо си е такси. Вариантите тук са три- или да чакаме докато дойдат още двама, или да платим цената за четирима, или пък да намерим още двама. Но нали пътуваме с малък бюджет, за нас важат само първият и последният вариант. Затова попитахме две момчета от нашият хостел, които също бяха решили да ходят там на следващия ден. Проблемът беше, че те вече се бяха уговорили с още двама, все пак решихме да тръгнем заедно. На следващата сутрин се оказа, че нашата групичка ще се увеличи с още един, който се казва Фродо. Той обаче изчезна безследно след закуска. Сигурно беше поел сам към Мордор с пръстена... Съжалявам, но тази шегичка ми беше на езика, още откакто чух как се казва :).
Пак останахме само ние шестимата- Крис от Щатите, Питър от Белгия, Браян от Аржентина, Пабло от Мексико и ние двамата от Германия и България. Доста мешена групичка. Момчетата се качиха в първото Колективо, а ние поделихме нашето с едни много мили баба и дядо и след около 30-тина минути достигнахме нашата цел.
Малко история свързана с Ек'Балам, чието име на юкатекски означава "черен Ягуар". Възхода на този древен град е бил от 700 до 1000 г.с.х. Архитектурният комплекс е открит през 1997 и е заобиколен от джунгла. Стига толкова факти, че стана много сухо и няма да ви се чете повече ;).
Малко преди 09:00 е и все още е доста спокойно тук. Само една група руски туристи нарушава картинката. От друга страна винаги ни доставя удоволствие да наблюдаваме рускините. Няма значение дали отиват да разглеждат руини- те винаги са издокарани като за вечерно парти. Обаче едно нещо им признавам- наистина не е лесно да балансираш по чакъла на токчета, да не говорим да се катериш по пирамидите.
Докато ние все още разглеждаме първите руини, Крис вече се е изкатерил на т.нар. Акрополис. Това е една впечатляваща пирамида с височина 32м, само малко по-ниска от тази в Коба. А когато и ние най-после се добираме до върха, той вече тича нагоре-надолу по стъпалата на кулите "Близнаци". Изглежда на някои 100 стъпала не му стигат за да си изразходи енергията. Други, като Браян пък се наслаждават на гледката, попивайки в себе си атмосферата на това място. Колкото различни сме по народност, толкова сме различни и по характер.
Малко преди изхода една отбивка води към 1,5км отдалечения сеноте X-Canche. Решаваме, че няма да е зле да се цопнем в хладните му води и се отправяме натам. Само още двама други туристи са тук, но не за дълго и природното басейнче си остава само за нас. Крис май все още не си е изразходил енергията напълно и скача от около 20м височина. При което Нийлс решава, че тук и сега му е мястото най-после да надвие своята фобия от височини. На мене направо ми става лошо от мисълта. Не искам и да си представя какво може да му се случи, ако не скочи правилно. Естествено другите момчета не споделят моите притеснения и го окуражават. И така Нийлс е вече на позиция от едната страна, аз от другата, заредена с фотоапарата, с цел да документирам това велико събитие. Мина известно време, през което Нийлс сам се надъхваше, а аз се опитвах да го разубедя, като дори го заплаших, че ще го убия ако си потроши нещо. След една цяла вечност (всъщност около половин час) Нийлс най-после направи решаващата стъпка и скочи. Този невероятен скок можеш да видиш тук. Естествено еуфорията му след това беше голяма, както и синините по задните му части, които му останаха за спомен през следващите дни :).
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen