In 80 Tagen um die Welt? Das ist für die Rutzels definitiv zu hektisch.: Краби- малък град с грандиозни кулиси

24.-29. Април 2014

Заредени с нови и красиви спомени от Као Лак се отправихме към Краби (Krabi). Градът и едноименната провинция са едни от най-красивите в Тайланд. Навсякъде стърчат впечатляващи карстови скали, а плажовете и десетките островчета са просто мечта. Краби е изходна точка и за известният остров Пи Пи (Koh Phi Phi), на който е сниман филмът с Леонардо Ди Каприо „Плажът“, а малко по-далече е и прочутата скала (James Bond Island) от „Джеймс Бонд- Мъжът със златния пистолет“.

Пътуването мина този път без проблеми или особени приключения (почти скучно така да се каже =) и към 16:00ч дори вече бяхме в къщата за гости. Baan To Guesthouse- една голяма сграда с чисти стаи с балкони, а нашият беше към един двор обрасъл със зеленина. През нощта се чуваха само щурчета, а сутрин птичките ни събуждаха с чуруликането си, все едно бяхме някъде извън града.

Провинцията Краби я знаем от нашите предни посещения, но този път решихме да опознаем малко повече и градът Краби. Китно градче, само на 16км от красивите плажове на Ао Нанг (Ao Nang) и Нопарат Тара (Noppharat Thara). През града тече и едноименната река, покрай която се редуват къщи за гости, ресторанти, един пазар и един спортен комплекс, където вечер се срещаха учудващо много хора да играят футбол, баскетбол, да карат кънки или да бягат. При тези жеги ми е просто загадка как успяват дори само да се мотивират за спорт. Ние пък се наслаждавахме на залеза и след това на светлинното шоу, идващо от мрачните облаци, които носеха така жадуваният дъжд.

През уикенда вечерната атракция естествено беше нощният базар. Навсякъде сергии, на които се предлага всичко възможно, щандове за храна и напитки, и една сцена на която се изявяваха малки и големи (за съжаление и караоке-певци ;-). Атмосферата ни напомняше на тази в Чианг Рай, само дето тук имаше много повече туристи.

На следващия ден си наехме скутер и се отправихме на път. Беше невероятно да караш през този зашеметяващ пейзаж- карстовите скали бяха наникнали като гъбки тук и там, навсякъде зеленина и палми. Плажът Клонг Муанг (Klong Muang) се намира на около 22км от града и има бял фин пясък и тюркоазно море, за съжаление доста боклуци се търкаляха наоколо. Тук са се наместили и няколко големи резорта, така че беше по-скоро за пакет-туристите, а на нас по ни харесва когато има повече местни хора. За това се метнахме на скутера и подкарахме към плажът Нопарат Тара и "Laughing Gecko", където бяхме отседнали предишните два пъти- през 2006г. и 2011г. Решихме да наминем и да кажем здравей на собствениците- Патриша и Нуи, които бяха направили престоят ни тук невероятен. Вечер имаше бюфет за всички и ако искаш можеш да помагаш при готвенето, а през уикенда можеш да отидеш с Патриша до града и нощният базар. Всъщност бунгалата са съвсем обикновени и не за хора със изисквания, но самата атмосфера и собствениците правят мястото уютно и карат гостите да се връщат всеки път. Както установихме нищо не се беше променило от последното ни посещение. Не видяхме никого наоколо и мислехме че е затворено за дъждовният сезон, но тъкмо когато решихме да тръгваме се появи Нуи. И дори си спомни за нас, поне така ни каза =). Върнахме се и бъбрихме с него поне час и научихме, че Патриша от две години е в Канада с децата, за да могат там да получат по-добро образование. А както изглежда сам да се грижиш за всичко, което никак не е лесно.

От тук отидохме на плажа- Нийлс беше забравил колко широк е плажът тук, особено при отлив можеш да вървиш 5 мин. докато стигнеш до водата. Беше уикенд и навсякъде имаше тайландци, които си правеха пикник на плажа- така ни харесва повече. Не е като плажът на Ао Нанг (Ao Nang), където е пълно с туристи, места за масаж всеки с поне по 20 матрака, а градчето пълно с магазини, барове и ресторанти. С една дума твърде туристическо. Но в близост има живописни островчета, на които можеш да си направиш един дневен излет или пък да отидеш с лодка до спиращите дъха плажове на Райлей (Raylay). Райлей е малък полуостров, достъпен само по вода поради извисяващите се варовикови скали. Тук се намира и плажът Пра Нанг (Phra Nang), известен сред катерачите с добрите си условия за катерене и зашеметяващата гледка от върха. Тук бяхме преди 4 години, затова този път не отидохме до там. Още една атракция, която посетихме през 2006г. е тигровият храм (Tiger Temple или Wat Tham Sua). Храмът се намира на върха на едно било и до там водят 1273 стъпала. Да, 1273 и някой от тях бяха толкова стръмни и тесни, че трябваше да стъпваме странично по тях. На няколко пъти трябваше да спираме да си поемем дъх и ни отне почти час да стигнем до горе. Поне така ми се стори, толкова беше напрегнато, че чак ми се повдигаше. А когато стигнахме върха имахме само няколко минути да разгледаме храма и да се насладим на гледката. Изведнъж надойдоха отневиделица тъмни облаци, които скриха всичко наоколо и заваля. Това са ни спомените от този излет и нямахме желание да ги повторим още веднъж.

Последният ден прекарахме в града. Имаше още какво да се посети- един бял храм, който приличаше малко на този в Чианг Рай и нарисуваните по една ограда забележителности на провинция Краби. Също така трябваше да се погрижим и за транспорта си в посока Малайзия. Туристическите агенции предлагат директен транспорт до Пулау Пинанг (Малайзия), но естествено по-скъпо и с миниван, а на нас и двете не ни харесват. Въпреки това отидохме да попитаме, просто информативно. Там ни заявиха, че в момента не продават билети за Малайзия, защото тамошните граничари стачкуват. Това ни се стори доста странно, но същото ни заявиха и другаде, както и в нашият хотел. Честни казано изпаднахме малко в паника, защото до 3-ти май трябваше да напуснем Тайланд, иначе всеки ден щеше да ни струва скъпо. Почти бяхме на път да резервираме полет до Куала Лумпур, който естествено беше доста по-скъп от автобуса и щеше да ни отнеме много време от там да отидем до Пинанг. Но бяхме недалеч от границата, а и имахме още няколко дена на разположение. Решихме да рискуваме и да хванем местният автобус до Хат Яй и оттам да я мислим.

Какво стана по-нататък и как стигнахме до Пинанг, ще разберете в следващия постинг.