29. Април 2014
Въпреки нашите усилия да разберем какво става на границата и защо не е възможно да се премине, не открихме нищо в интернет. Дали имаше някаква връзка с факта, че президент Обама беше на посещение в Куала Лумпур или пък защото пак е имало атентат в югоизточната част на Тайланд? Не открихме нищо, абсолютно нищо...
Но както се казва "не рискуваш-не печелиш". На следващата сутрин след като се наспахме, се отправихме към автогарата и в 10:00ч потеглихме към Хат Яй. След 5 часа пристигнахме на тамошната автогара, сега трябваше само да открием дали и откъде тръгват автобуси за Джорджтаун (Малайзия). Да, ама кой ти казва. Дори на информацията се опитаха да ни пробутат някакви скъпи билети. А че границата е затворена, за това не бяха чули и дума. Хм, а сега какво да правим? Не искахме да оставаме до другата сутрин в Хат Яй, не искахме обаче и да плащаме скъпите билети. Решихме да се качим на маршрутката за граничното градче Паданг Бесар и да видим на място какво става там. Минибуса ни свали на улицата точно пред граничният пункт и ние се насочихме към един от митническите постове. Почти нямаше хора там, но граничарите си работеха, биха ни по един печат за излизане и това беше. Супер, но какво ще стане ако не можем да влезем в Малайзия? От тук трябваше да изминем около 1км пеша до другият граничен пункт. Камиони, коли и скутери ни подминаваха, но беше странно, че не видяхме нито един автобус или минибус с пътници и туристи. Ние бяхме единствените. За влизане в страната чакаха само 4-ма тайландци и ние малко се притеснихме дали ще ни пуснат да преминем. Дойде нашият ред и граничарят попита колко време ще останем в Малайзия, след отговора "около 3 седмици" ни удари по един печат за "добре дошли" и ние бяхме супер щастливи.
Отправихме се към главната улица и след няма и 20 мин. седяхме като стопаджии в колата на един студент от Йемен. А той изглежда много се радваше, да вози "западни туристи" и ни закара чак до автогарата на следващият град, въпреки че той живееше само на 5км от границата. За благодарност му бяха достатъчни само няколко снимки с нас, за които той ни се отблагодари поне десет пъти и дори ни се извини, че ни задържа. Добре дошли в Малайзия! През досегашното ни пътуване това е единствената страна, където хората са щастливи да качват стопаджии и не очакват нищо насреща.
Вече беше станало 19:00ч, а следващият автобус за Бътъруорт (Butterworth) беше след 1 час. Организирахме набързо нещо за вечеря и в 20:00ч потеглихме в един супер луксозен автобус с огромни като кресла седалки. След три часа пристигнахме в Бътъруорт, а пристанището се намира много практично точно до автогарата. Тук трябваше да чакаме следващият ферибот до Джорджтаун и малко след полунощ вече бяхме на острова. Бяхме доста изморени от дългият път, но както винаги не бяхме резервирали никъде хотел, затова първо трябваше да намерим подслон. Обаче да се намери нещо по това време не се оказа лесно. Повечето хотели, хостели и къщи за гости бяха вече затворили вратите си. Един бутик-хостел беше още отворен, но там леглото в туристическа спалня беше доста скъпичко. Момчето на рацепцията обаче каза, че в съседната къща има една свободна стая. Отидохме там- микроскопична стаичка с един матрак и климатик в една дупка на стената, който обслужваше две стаи. Но след повече от 15ч път студената стая ни дойде като рай. Младият собственик дори ни спретна една пица и то безплатно. Обичам Малайзия! Хората тук са гостоприемни, мили и любезни и не се опитват да ти одерат кожата само защото си турист.
След няколко дена разбрахме и каква беше историята с границата. Естествено всичко беше за пари. Тайландските автобусни компании нямат лиценз за превозването на пътници на територията на Малайзия. А това е един доста печелив бизнес за тайландците, тъй като туристическата тук виза е само за един месец. Затова автобусните компании правят доста парички с т. нар. Visa run- извозват туристите извън страната и след един печат за влизане и излизане от Малайзия, получаваш нови 30 дена в Тайланд. Добре, че не повярвахме на продавачите на билети в Хат Яй да купим скъпите билети до Джорджтаун. Със сигурност щяхме да стигнем само до границата и надали щяха да ни върнат парите за билетите. Но с малко обмисляне пак успяхме и без тях.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen