Као Лак- втори шанс

19.- 24. Април 2014

Точно в 07:30ч две скутер-таксита ни закараха до кея на Ко Паям, където се качихме на ферибота и в 10:30ч пристигнахме отново в Ранонг. Тук хванахме маршрутката, която отиваше към центъра. Планът ни беше да останем тук една нощ, на спокойствие да отидем до автогарата и да видим за следващия ден кои автобуси накъде потеглят. В маршрутката с нас се качи и един млад англичанин и ние се заговорихме с него. Естествено въпросите се въртят около "къде си бил", "накъде отиваш сега" и подобни. И той ни каза, че е бил в Као Лак (Khao Lak) и че много му е харесало. Всъщност ние вече бяхме ходили там през 2006г., но просто не му беше времето тогава. Беше само две години след опустошителното цунами от 26.12.2004, а в Тайланд най-засегнати бяха Пукет и Као Лак.
Имаше само няколко отворени хотела, по плажа се търкаляха палми, останките на големи резорти бяха обрасли в бурени. Въобще атмосферата беше доста потискаща. Особено на нова година, която посрещнахме на плажа със стотици други хора, пускащи хартиени лампиони в помен на близки и приятели. Но след като чухме англичанина колко въодушевено говори за Као Лак, решихме да отидем отново, за да не ни остане в спомена като цунами-руина. 

Така че не слязохме в центъра на Ранонг, а продължихме към автогарата. Следващият автобус тръгваше след половин час и за наша радост успяхме да грабнем последните две места. След около 4 часа бяхме вече в Као Лак и аз тръгнах да търся подслон. Оказа се не особено лесно, защото Као Лак е по-скоро за пакет-туристи. Всичко беше застроено наново с големи и скъпи хотели и резорти, имаше и няколко хостела, но те бяха сравнително скъпи. Най-накрая намерих един хотел, на около 2 мин. от плажа и на сносна за тук цена- Happy Lagoon Bungalow. 

Као Лак всъщност се състои от 4 селца по продължение на брега, които с течение на времето почти са се свързали едно с друго. След Ко Паям тук ни се струваше толкова туристическо, все едно да сравняваш Камчия със Слънчев Бряг. Но въпреки скъпите ресторанти, тук-там се намираха и малки семейни ресторантчета с вкусна тайландска храна. Близо до плажа имаше и едно капанче на което всеки ден хапвахме лютива салата от папая и пиехме следобедното си айс кафе. А плажът беше много дълъг, на места със златист пясък, на места с черен или смесен. 

Наехме си скутер и решихме да разгледаме наоколо. След няколко километра по единствената главна улица, видяхме знак за White Sand beach и засилихме натам. И наистина плажът беше толкова бял, че чак заслепяваше, а водата синьо-зелена като тюркоаз. Тук се паркирахме за следващите няколко часа. На този плаж направихме и снимката, която е на фона на блога в момента. Плажът беше просто като от реклама на брошура. По едно време заоблачи и ние решихме да пообиколим още малко със скутера, но започна да роси и тръгнахме да се прибираме към бунгалото. И тогава като зашупурка- първият разхлаждащ дъжд от дълго време насам, а на мотора си беше направо студено. За кратко време улицата се превърна в река и точно когато се прибрахме спря да вали. Същото се повтори и на следващия ден- преди обяд слънце, жега, а следобед дъжд и разхлада. 

В близост се намират 2-3 водопада, които искахме да видим, за това на следващият ден подкарахме първо към единият. Оказа се обаче, че няма много вода в него (въпреки дъжда предният ден), но поне пък видяхме един бръмбар-носорог. А и наоколо беше много красиво, само дето комарите не ни оставиха намира. Решихме, че няма смисъл да ходим до другия водопад и защото плажът с белият пясък много ни хареса, пак отидохме там. Този път малко по-насевер по крайбрежието, където аз се поглезих с един релаксиращ масаж- придружен от лек бриз и изглед към морето. На връщане пак ни заваля, но и този път приветствахме разхладата, която обаче спреше ли да вали, се изпаряваше заедно с локвите.

Сега вече впечатлението ни от Као Лак беше съвсем друго и този път ще ни остане в спомените с красивите си плажове. Мисия изпълнена. Време е да продължим още по-на юг. Следваща спирка- Краби.

За да видиш снимки натисни тук