20. Февруари 2014
След разказа на Нели и Боби, които бяха очаровани от пещерата, решихме и ние да отидем там. Пещерата се намира на около 50км от Пай, което по принцип не е толкова далече, но поради серпентините и хълмовете ни отне повече от час и половина със скутера. А може би и защото спирахме да се наслаждаваме на природата около нас. Пътят се извива покрай малки селца, нагоре и надолу по хълмове и долини. Този път обаче не ми стана лошо, има разлика дали седиш в микробус или си на свеж въздух върху скутера.
Пристигнали в парка първо трябваше да се регистрираме, след което ни разпределиха "водач" с фенер. Водач е силно казано, защото жените които носят фенерите почти не говорят английски, но все пак са от местното племе Шан и ти показват интересните неща. Пещерата Там Нам Лод е дълга 1,6км и има огромен тунел, през който тече реката Ланг. В началото на пещерата са наредени бамбукови салове и ние се качихме на един от тях. Всъщност сега през сухия сезон, когато нивото на реката е ниско, можеш и да я прецапаш, но ние искахме да подкрепим местните, които по този начин си изкарват прехраната.
Първата от трите големи "зали" е висока 22м и в нея има красиви сталактити и сталагмити. За първи път се намирахме в такава огромна пещера, беше просто невероятно. В следващите имаше праисторически рисунки и ковчези отпреди 1400 години.
Возенето върху бамбуковият сал беше също незабравимо преживяване- плуваш в тъмнината, осветена само от фенера и чуваш прилепите и лястовичките над главата си. И колкото повече наближавахме другият край на пещерата, толкова по-силна ставаше миризмата на изпражнения. И как иначе- пещерата е дом на хиляди лястовички и прилепи. Всяка вечер преди да се стъмни над 300 000 лястовички се прибират в гнездата си в пещерата, а в същото време хиляди прилепи излитат от там. Това със сигурност е един невероятен спектакъл, който за съжаление не останахме да видим, тъй като не искахме да се връщаме по тъмно.
На връщане се изкачихме на едно било с панорамна гледка, което се намираше на 1700м височина. На места нагорнището беше толкова стръмно, че се налагаше аз да сляза от скутера. Но пък гледката наистина си струваше. Това беше един чудесен излет.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen