Пай, северен Тайланд- едно малко късче рай

15. -25. Февруари 2014

Като следваща дестинация решихме да отидем още по-на север, където живеят т. н. планински племена. Ме Хонг Сон и Пай бяха градчетата, които ни интересуваха, първото на 240км, а второто на 128км от Чианг Май. Решихме първо да се преборим с по-дългата отсечка, която щеше да ни отнеме поне 5 часа, тъй като пътят се извива в серпентини по планините, а и нагорнищата не бяха за пренебрегване.

Вътрешният ми будилник ме събуди точно в 08:00 часа и след бързо приготвяне, се отправихме към автогарата, с надеждата че в 09:00ч ще има автобус за Ме Хонг Сон. Автобус имаше, но за съжаление беше вече пълен, а следващият беше чак след 2,5 часа. На нас не ни се дремеше толкова време там и затова попитахме кога тръгва следващият автобус за Пай, отговорът беше- след половин час. Набързо променихме първоначалният си план според мотото "Каквото дойде е добре дошло". Имахме още време до потегляне и аз реших да отида да купя кафе. Докато чаках да го направят, чух на масата зад мен българска реч и реших да кажа здравей. И така се запознах с Нели и Боян от София, които също като нас щяха да пътуват за Пай. Съдба ли беше или случайност (а може би по малко от двете) нещата да се развият по този начин и да се запознаем с тези прекрасни хора, с които прекарахме няколко чудесни дни. 

Само дето пътят до Пай не се оказа толкова чудесен. Сигурна съм, че панорамата наоколо е била прекрасна, но на мен ми стана лошо от 762(!) завоя и за това се опитвах да не гледам навън. След 3 часа път най-после пристигнахме в Пай- малко и китно градче обградено от хълмове. Тръгнахме да търсим квартира, но след 30 минутно лутане аз останах с багажа в едно кафене, а Нийлс се зае със мисията да ни намери подслон. По едно време дойдоха и Нели и Боян, които все още чакаха трансфера до хотела си. След малко се появи и Нийлс и квартирата ни беше осигурена при едно много мило семейство тайландци и къщата им за гости Tayai's. 

Всяка вечер две улици в "центъра" на Пай се затварят за движението и се изпълват с щандове за дрехи, местни носии, джунджурийки, храна и напитки- това е т. н. Walking Street. След вечеря се разхождахме и разглеждахме по сергийките и срещнахме отново Нели и Боян. От приказка на приказка им разказахме как ние пътуваме, че не резервирахме хотел предварително, а си търсим подходящ на място, че си наемаме скутер и с него обикаляме и разглеждаме околността. Боби, който до тогава не беше карал скутер, реши също да опита и така се уговорихме на следващия ден да отидем до техния хотел. Речено-сторено. На следващата сутрин докато ние с Нели пиехме кафе, Боби упражняваше заедно с Нийлс как да управлява скутера. Така се запалих и аз и за първи път в живота си реших и аз да опитам. Оказа се не толкова трудно колкото си мислех, само със спирачките все още имам проблеми :-) След няма и час четиримата рокери се отправихме към горещите извори. По пътя натам се намират Каменната гора и огромната бяла статуя на Буда, със великолепен изглед надолу към долината и Пай. Друга страхотна гледка се разкрива и от билото след China Vilage, където на чаша чай можеш да се наслаждаваш на природата и спокойствието. 

Два дни по-късно решихме заедно с Нели и Боби да отидем до водопада Чанг. Пътят се извиваше през малки селца и покрай ниви засети с лук и чесън, които приличаха на оризови полета. От асфалт преминахме на черен път и когато вече стана трудно да се кара по него, паркирахме скутерите и продължихме пеша. Беше много тихо и приятно, никакви други туристи, само селяните които обработваха нивите си и ни махаха за поздрав, когато минавахме покрай тях. След половин час стигнахме до първото поточе, което трябваше да пресечем. Което ще рече- сваляй обувките, прецопвай през реката, подсушавай краката, обувай обувките. И това трябваше да се направи 14(!) пъти до водопада, което естествено ни забавяше. След около час и половина, на шестото прекосяване на реката, вече се бяхме поизморили и изгладнели и решихме да се връщаме. Не стигнахме до водопада, но си направихме един чудесен поход заедно, което беше по-важното. 

За наша радост се оказа, че и нашите съседи в къщата за гости имат същите интереси като нас. И така от размяна на информация кой къде е бил и какво е видял, се сприятелихме и с тях- Ники и Джъги от Англия. По-късно установихме, че и тяхната следваща дестинация съвпада с нашата- Чианг Рай. Това им е хубавото на пътешествията- не само посещенията на различни места и забележителности, но и запознанствата и приятелствата, които се завързват. 

Но преди да напуснем това прекрасно и китно градче, направихме още два целодневни излета, за които обаче ще прочетете скоро в отделни постинги.

За да видиш снимки натисни тук