25. Февруари до 06. Март 2014
Чианг Рай се намира североизточно от Пай на около 200км въздушна линия. За съжаление няма пряк път до там, за това трябваше да се върнем до Чианг Май и от там се прехвърлихме на автобуса за Чианг Рай. Това е последният по-голям град в северен Тайланд преди границата с Мианмар и Лаос.
Пристигнахме към 14:30ч и след едночасова Одисея в търсене на квартира се настанихме в един хотел, който беше много хубав, но малко над бюджета ни (към 11€/нощ). Това и е недостатъка на нашата философия да си търсим нощувка на място, но пък така се ориентираш по-бързо в обстановката и можеш сам да решиш къде най-много ти харесва. Така се запознахме и с Кевин Бийнър (Kevin Bean're), който също беше в търсене на подслон. Кевин е рокер от Щатите, много интересен и готин пич, който от 2 месеца обикаля на мотор из Югоизточна Азия и описва приключенията си на своята страница или като видео клип в Youtube. Тъй като не са му позволили да се вземе мотора през границата от Лаос, Кевин го е дарил на един Дом за сираци. Евала!
Както винаги при нашата вечерна разходка оглеждахме други къщи за гости и открихме една, където решихме да се преместим, тъй като беше на половината цена. Банята не беше много чиста, но ние я излъскахме. Нали сме "гъвкави" във всяка ситуация ;-).
Чианг Рай е описан като град по-скоро за живеене, отколкото за туризъм. И наистина имаше малко забележителности, но след 2-3 дена започнахме да се
чувстваме все по-комфортно тук. Сутрин си пиехме кафето в "Nangnon Cafe"- най-доброто, което сме пили до сега, собственичката е една млада Тайландка, която всеки път ни очароваше като ни "рисуваше" по нещо с млякото на капучиното. А вечер атракцията беше нощният пазар с най-различни сергийки, но най-вече с огромното място за хранене и всяка вечер музика и танци на живо. Най-много обаче ни харесаха т.н. Walking Streits през уикенда, на които идваха хора от съседните села, както да продават така и да се веселят.
Забележителностите и прелестите на Чианг Рай се намират извън града, за това си наехме скутер и се отправихме към Белият храм. Не бяхме много сигурни какво да очакваме, защото на снимките не изглеждаше кой знае какво. Но когато застанахме пред него...наистина невероятно творение. За съжаление камерата не може да хване блясъка, излъчван от огледалната мозайка, обгръщаща храма. Всъщност това не е истински храм, а произведение на изкуството и е творение на Ajarn Chalermchai Kositpipat (той е сътворил и златната Часовникова кула в Чианг Рай, която вечер на всеки кръгъл час между 19:00ч и 21:00ч бива облята в музика и светлини). Вътрещността на храма също не беше типично будистка- творецът е изобразил борбата между доброто и злото, по начина по който той го вижда- например Джордж Буш и Осама Бин Ладен яхнали една ракета. Тук е и най-луксозната тоалетна, която бяхме виждали до сега- позлатената къщичка подобна на храм. Можехме с часове да стоим тук и да наблюдаваме красотата на Белият храм, но решихме да свържем културата с природата и отидохме до водопада Кхонкон, който беше доста впечатляващ със своите 70м височина.
Друго атракция е музеят Baandam, известен по-скоро като Черната къща, на националният творец Thawan Duchanee (побелелият старец на снимката). Това са около 40 къщички с различна архитектура и големина, пълни с неговите творби и скулптури, както и с рога, кожи и черепи на животни.
На следващия ден решихме да отидем до прословутият "Златен триъгълник"- това е границата, където реката Меконг разделя Тайланд, Лаос и Мианмар. Мястото е по-известно с контрабандата на наркотици, най-вече опиум, но сега в наши времена са прекарват най-вече химически наркотици като Яба. Меконг обаче беше впечатляваща с кафевите си води, широкото корито и бързото течение. Напомни ни за нашето посещение в Силистра при Силвито, само че този път не беше Дунав и отсреща не беше Румъния, а Лаос.
Четири дни след нас пристигнаха и нашите любими бивши и нови съседи от Пай- Ники и Джъги. Беше 1-ви Март и аз тъкмо плетях мартенички, и тъй като нашата традиция много им хареса, ги накичих и тях :-). Много си допаднахме с тях, имаме много сходни виждания и интереси, за това продължихме заедно към Лаос. Но повече за това в следващият постинг.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen