Букит Лаванг (Суматра)- джунгла, орангутани и реката Бохорок

27. Ноември до 02. Декември 2013

От Пулау Уе се качихме пак на ферибота и се върнахме обратно в Банда Аче. От там се запътихме директно до автогарата да си осигурим билети за нощният автобус до Медан. Прибрахме се в  Eddie's Homestay, където бяхме оставили половината си багаж. Имахме целият ден на разположение, тъй като автобусът беше чак в 20:00ч. Закусихме, дадохме някой неща за пране и отидохме на плажа. По едно време заваля и ние се прибрахме, а дамите вече бяха прибрали прането и го гладеха. Ние събрахме нашите, но тъй като всички дрехи бяха струпани на един куп установих чак в Букит Лаванг, че съм забравила една рокля и една тениска. Хм, една причина повече да посетим някой и друг аутлет в Австралия ;-)

Пътуването с нощният автобус се оказа сравнително приятно, като изключим лудото шофиране, при което се люшкахме през цялото време. По едно време и стомахът ми се поразбунтува, а и едно момиче пред нас повръщаше през цялото време, което въобще не ми помагаше. Беше време едно от моите златни хапчета да влезе в употреба. След това сънят надделя, а си и беше уютно сред възглавките и дебелите одеала.

Към 06:30ч пристигнахме в Бинджай, който се намира на около 40 мин. преди Медан и от където минават минибусите за Букит Лаванг. Така спестихме малко време и избегнахме Медан, който беше описан от всеки който е бил там, като най-ужасният град в Индонезия. След 10-те часа в нощния автобус трябваше да изтърпим още 3ч в минибуса за последните 80 км. Какво ли не прави човек за да види косматата оранжева рода ;-).

След дълго клатушкане най-накрая пристигнахме в Букит Лаванг. Валеше, за това Нийлс остана с багажа и този път беше мой ред да търся квартира. Къщите за гости са разположени от двете страни на реката Бохорок, близо до джунглата и платформата за хранене на орангутаните. Още първата, в която влязох ми хареса и се настанихме там. Junia guesthouse имаше хубави стаи с голяма баня и хамак на балкона, а и храната там беше много вкусна. 

Походите в джунглата са разрешени само с водач, за това на следващият ден отидохме да се видим с Ринто, който ни беше препоръчан от Ема, с която се запознахме на Пулау Уе. Седнахме на едно кафе и започнахме да уговаряме къде, какво, когато по едно време нещо падна на главата ми. Помислих, че  е нещо от камъша над мен, но когато прекарах ръка през косата си, установих че е нещо течно и че мирише. Оказа се, че един голям бръмчащ бръмбар ме е наакал ;-( Беше итвратително и вонеше. Нийлс и Ринто продължиха да си приказват, а аз само си мислех че трябва колкото се може по-скоро да се изкъпя. За това приключихме на бързо и веднага като се прибрахме се цопнах в реката. 

По-късно отидохме до пазара, който беше само веднъж в седмицата. Купихме си плодове, въпреки ижасната воня, която се разнасяше наоколо. Толкова отвратително не си спомням да е миришело другаде. За съжаление или за ваша радост камерите не могат да записват миризми...така че се благодарете че това ви се спестява. 

На следващия ден тръгнахме още в 07:30ч за джунглата, с надеждата да видим повече животинки. С нас бяха Ринто, неговият помощник и холандецът Карел. Походът беше много приятен, още повече че Ринто от време на време ни прекарваше из шубраците, извън пътечките. Едно истинско усещане за джунгла. Видяхме голямата гибони, Silver leaf monkey, на които викат още punky-munkey, птицата аргус, която прилича много на паун и чухме няколко птици-носорози. По обяд вече се бяхме примирили с мисълта, че може и да не видим орангутани, когато Ринто се зауслушва и след малко ни показа една майка с малкото си бебче. Беше страхотно да наблюдаваш колко любвеобвилно се грижеше за него, как го миеше и целуваше. Наблизо беше и един мъжки, който през цялото време не ни изпусна от поглед. По-късно видяхме още други орангутани, включително и Мина, за която ни предупредиха че става доста агресивна ако не и дадеш храна, а ако не носиш храна трябва да жертваш нещо друго. Но на нас ни се размина, защото Ринто и отвлече вниманието. Това беше един невероятен ден, точно по нашия вкус. 

Вечерта седяхме в нашия ресторант и обсъждахме с една друга двойка германци, които също бяха направили поход из джунглата, кой какво е видял. По едно време се чу силен громол от реката и станахме да видим какво става. Беше започнало да вали и реката беше станала доста буйна без да я усетим, а громолът идваше от камъните които търкаляше. От време на време в тъмното се виждаше и силуета на някое голямо отсечено дърво. От двете страни на реката бяха наизлезли хора с фенери и наблюдаваха нивото на водата, което постоянно се покачваше. Тогава си припомнихме какво бяхме чели в пътеводителя- през ноември 2003 реката е предизвикала потоп отнел живота на над 200 души. Изглежда причината са били обилните дъждове, а незаконното изсичане на дървета е предизвикало свлачища. И така следяхме с тревога нивото на водата и се питахме дали е безопасно да останем там.   След около половин час обаче нивото на водата поспадна и ние се успокоихме и се прибрахме в стаята си. На следващия ден видяхме и щетите, които бурните води бяха нанесли- навсякъде по брега се търкаляха дънери, едно дърво лежеше напряко в реката, а част от едната подпора на моста беше отчупена. Водата беше помела и част от навесите от двете страни на реката. Със сигурност много семейства са си спомнили за трагедията от преди 10 години...

По-късно през деня отидохме да видим и пещерата на Батман, ъъъъъ на прилепите. Това беше само една малка екскурзийка в една малка пещера- тук ще оставя само снимките да говорят. 

Следваща спирка езерото Тоба.