Пътуване до Мелбърн- 32 часа на път

06.-07. Декември 2013

Да, пътуването от езерото Тоба до Мелбърн се оказа почти толкова дълго, колкото и от Европа. Това се дължеше обаче на факта, че все още искахме да избегнем една нощувка в Медан и предпочитахме да разпънем нашия лагер на летището. Проблемът беше, че последното т.н. колективно такси беше в 17:00ч и за целта трябваше да вземем ферибота в 14:30ч от Тук Тук. След около час бяхме в Парапат и имахме дори време да хапнем и да набавим някой и други неща. Точно в 17:00ч потеглихме с таксито (миниван за с 8 места и доста тясно) и пак ни очакваха 5 часа път за 90-те километра до летището на Медан. Не бяхме обаче подготвени за това което ни очакваше по време на пътуването.

Движението беше доста натоварено и просто нямаше как да се кара по-бързо, защото имаше само по едно платно във всяка посока. След около 4 часа, отдавна вече се беше стъмнило, най-после стигнахме до нещо като магистрала с по две платна. За това още повече се учудихме, когато шофьора вместо да настъпи газта стана още по-бавен и взе да криволичи. Това ме накара да погледна в огледалото му за обратно виждане- пича беше вече на заспиване. А когато по едно време и главата му взе да клюмва назад направо ми прекипя. Накарах Нийлс да го разтърси, тъй като аз седях най-отзад и му казахме ако е изморен да спре за 10-15 мин. да поеме свеж въздух, и че ние не бързаме и по-добре да стигнем по-късно отколкото никога. Той въобще не реагира, за това накарахме едно момче (ние бяхме единствените чужденци в таксито) да му каже да спре. Пича пак не спря, но поне си отвори прозореца и си доизпи колата, поне малко кофеин за разсъняване. Ние направо бяхме бясни- не бяхме стигнали до тук, за да се оставим някакъв тъпанар да ни блъсне в някое дърво.  Продължихме да го държим под око, но както изглеждаше той вече се беше разсънил. Този последен час в таксито ми се стори цяла вечност...

Към 22:00ч най-после стигнахме до летището и се прекръстихме три пъти като слязохме. Сега трябваше да си намерим едно местенце, на което да прекараме следващите часове до чекирането на багажа в 04:30ч. Открихме едно кафене с удобни диванчета, от които си направихме легълца. За съжаление климатиците бяха настроени на зимен режим и от студ едва успяхме да подремнем. Погледнато от друга страна това беше може би по-добре, тъй като още като седнах в самолета и отцепих, не усетих нито излитане, нито кацане. Пристигнали в Куала Лумпур трябваше да чакаме още 5 часа до полета до Мелбърн. Чакането мина сравнително бързо и в 13:20ч вече седяхме в самолета, когато капитана съобщи, че излитането ще закъснее с 20 мин. И това се повтори два пъти. След 40 мин. чакане на борда на самолета най-после излетяхме и заспахме :). 

В 00:40ч пристигнахме в Мелбърн, след 32 часа път. Тук ни очакваха Мели и Миро с ръчно написани табелки "Такси". Взаимната радост да се видим отново след 2 години беше голяма. След около 40 мин. пристигнахме в тях и след бързо разопаковане струпахме един голям куп дрехи пред пералнята. След 3 месеца пътуване из Азия всичките ни дрехи трябваше да минат през поне 90 градуса вода. И тъй като нямахме нищо чисто за обличане, трябваше да вземем назаем от нашите "хазяи". Към 03:00ч се добрахме и до леглото- най-после се чувствахме отново като удома…

За да видиш снимки натисни тук