1.-4. Ноември 2013
Маланг беше рекламиран в нашия пътеводител като студентски град със спокойна атмосфера. За това решихме директно след кацането в Сурабая да се отправим натам. За съжаление там нямаше много частни квартири, а и беше трудно просто да тръгнеш и да търсиш, така че отидохме в един хотел. Най-после отново топла вода за къпане и дори и телевизор, макар и само с индонезииски програми. Но най-готиното ни очакваше най-отгоре на този хотел: там се беше установил хостелът Kampong Tourist. Собствениците му са имали невероятната идея да построят бамбукови бунгала, и голяма спална зала на покрива на сградата. Имаш чувството, че си на земята благодарение на "градината" наоколо, но с гледка над града. Всъщност бяхме се опитали да резервирахме едно от трите бунгала, но за съжаление нямаше свободни, за това първата нощ отседнахме в хотела, който пък беше пълен от следващия ден. За това се прехвърлихме в спалната зала, която също имаше своят чар. А и на такива места по-лесно завръзваш контакти, тъй като всички се събират през свободното си време в "общата стая", която тук представляваше нещо като беседка без пейки.
Именно тук се запознахме и със Сандип от Индия, много готин пич и нямаше нищо общо с индийците, които бяхме срещали до сега, освен външният си вид. Може би това се дължеше и на факта, че беше живял в Англия 10 години. На следващия ден отидох с него да му покажа птичият пазар, на който ние ходихме предния ден, докато Нийлс беше на фризьор. На пазара се продаваха всякакви видове птички, дори и бухали, кучета, много красиви котки с жълти очи, хамстери и аквариумни рибки. На някой дори му беше дошла "блестящата" идея да потопи пиленцата в различни бои, преди да ги донесе на пазара. Какъв признак на лош вкус...
Тък можеше да се снабдиш и с лувак -животно от рода на пълзящите котки, което яде суровите зърна на кафето и от неговите екскременти се получава най-скъпото кафе на света- Kopi Luwak. Може би сте гледали филма с Джак Никълсън и Морган Фрийман "Ритни камбаната с финес" (The buket list), където Д.Н. като богаташ пиеше това кафе, а накрая каза "абе аз защо ги пия тия лайна" което реално погледнато е това кафе ;-) Но както се казва "блажени са вярващите"...
След около час и половина се прибрахме в хостела, а Нийлси вече ме чакаше там. Аз почти избухнах в смях като видях как го бяха омулили- толкова некадърно досега не бяха успяли да го подстрижат дори и в Германия.
И оттам ни тръгна денят на карък...Вече беше минало обяд, а ние още не бяхме закусали, за това решихме да отидем някъде да хапнем. Едни момичета от хостела ни препоръчаха един ресторант и ние решихме да го опитаме. Когато влязохме в него нямаше никой, само дълги маси пълни с празни чаши и чинии и остатъците от шведска маса. Ние поръчахме и след няма и 5 минути ни сервираха напитките включително и яденето. Задушените зеленчуци бяха студени и изглеждаха увяхнали, а половиното пиле се оказа по-скоро една четвъртинка и кокалите от втората. Естествено рекламирахме всичко и сервитьорът ги отнесе към кухнята, само за да ни поднесе същото след малко, но притоплено. Ние му заявихме, че няма да ядем остатъците от бюфета, платихме си напитките и си тръгнахме гладни. Май просто бяхме избрали погрешно време...
Вечерта Сандип реши да ни води всички от хостела, включително и едно момче от персонала на ресторант. Каза, че предният ден ходил там и му харесало, но почти вече стигнали там, се оказа че е същият, който напуснахме няколко часа преди това. Щеше да е доста тъпо да се появим пак след като останахме толкова разочаровани. По препоръка на момчето от хостела отидохме в един рибен ресторант. И тук продължи нашата одисея- поръчахме Кола-нямаше, айс тий- нямаше. Поръчахме риба в специален сос-след 20 минути установиха, че сосът е свършил, добре тогава същата риба, само че пържена. Рибата дойде, а къде са зеленчуците, които поръчахме? А, тях ги нямаме. Вече не знаех дали да плача или да се смея, а другите си умряха от смях. И така ядохме пържена риба с варен сух ориз, дори нямаше някакъв сос към него. Добре, че бяхме поръчали панирани скариди, че те да спасят малко положението...
Май просто не ни беше ден :-)
Причината поради която обаче избрахме Маланг, беше вулканът Бромо. Много от гостите на хостела ходеха с организиран тур до там, което ще рече- старт в 24:00ч, 3 часа път с джип за да заемеш добра позиция за изгрева на слънцето към 04:00ч. До колкото разбрахме трябва да си задържиш мястото с нокти и лакти, за да направиш хубава снимка без туристи на нея :) И после се връщаха пообяд пребити като кучета, а и туровете бяха доста скъпи. Няма такива неща при нас, за това решихме да се доберем колкото се може по-наблизо до кратера.
Така беше планувана следващата дестинация- Семоро Лаванг.
За да видиш снимки натисни тук
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen