Време е за Гили Траванган

19.-28. Октомври 2013

Най-накрая дойде време за островите Гили, които ни бяха горещо препоръчани от Катя и Габор. Това са три малки островчета на 2км до 4км разстояние от Ломбок и известни с подводният си свят, белите плажове и спокойната атмосфера. 

Естествено пак тръгнахме по наша си инициатива, но първо трябваше да намерим транспорт до пристанището на Бангсал от където тръгват лодките за островчетата. Изборът ни попадна на т.н. бемо  (нещо между бус и такси). Още като излязохме на улицата ни заговори един шофьор на бемо и искаше да ни качи за 120 000 рупии (около 8€), но нашата цена беше 50 000. След малко договаряне и 20 метра по-късно обаче се съгласи и се отправихме към пристанището. Там още на пътя чакаха хиените, които  се опитваха да ни продадат преоскъпени билети. Но нали сме вече изпечени пътешественици, знаем им номерата :)
Както и да е качихме се на лодката и когато натовариха всичко потеглихме. Половин час по-късно и след доста полюляване към края, което ни накара да се огледаме за спасителните жилетки, пристигнахме на Гили Траванган.

Това е най-голямото от трите островчета, всъщност всеки от тях се обикаля за най-много 2 часа. Решихме се за него защото там имаше най-много инфраструктура- хотелчета, бунгала, вили, ресторанти, магазини и дори нощен пазар с вкусна храна. А най-хубавото беше, че на всичките три островчета моторните превозни средства са забранени. Което ще рече, че най-после имахме спокойствие от шума на скутери, мотори и бибиткащи коли. За придвижване се използваха само колелета, файтончета и каручки. Супер...:-)

Този път беше ред на Нийлс да търси квартира. След половин час  чакане вече си мислех дали да не тръгвам да го търся. Естествено Нийлси пак беше сбъркал пътя на обратно, не е много на ти с ориентацията;) Но беше намерил много хубава стая с полуоткрита баня само за 13€ в Aaliku 2. Стаята беше наистина огромна, както и банята, а чаршафите и хавлиите миришеха на парфюм. Може би най-добрият ни подслон до сега.

Време беше да се поразходим и из селцето, на острова живеят около 800 местни. Естествено всичко тук беше свързано с туризма- във всяка къща имаше или магазинче, или ресторантче, или се предлагаха стаи под наем. Навсякъде се разкарваха кокошки с малки пиленца, кози и крави. Просто имаше някакъв неотразим селски чар. Не мога да го опиша, но това островче наистина ни грабна сърцата. И както пише в нашият пътеводител, "ще ти бъде трудно да го напуснеш", за това и останахме цели 10 дни :)

На деня в който пристигнахме имаше пълнолуние и плажът беше облян от светлина. Беше много красиво и някакси романтично. Проблемът беше само, че беше събота и навсякъде имаше full moon партита, на които естесвено се предлагаха халюциногенни гъби, джоинт, марихуана и т.н. За всекого по нещо, така да се каже ;)

Естествено прекарвахме почти целият ден на плажа като редувахме шнорхелуване с мързелуване. Любимото ни място беше на северната част, където имаше един бамбуков варунг с едни много мили баба и дядо. Там си пиехме и кафето и хапваме ананас или папая под камъшените навеси- просто идилия...А подводният свят е наистина неотразим- морски костенурки, морени, red lion fishes, stone fishes, дори и морски змии, а и самият риф беше доста интактен. Водолазните училища на Гили Т организират веднъж в месеца почистване както на плажа, така и във водата. Браво на тях! На средата на островчето имаше и сметище с хале за изгаряне на боклука. За съжаление вятърът беше разпилял леките найлонови торбички :/ Точно на такива малки островчета ни прави много голямо впечатление колко много, НЕбиологично разграждащ се боклук оставяме след себе си всеки ден...

За да видиш снимки натисни тук