Вулканът Бромо- пясък, стълби и други препядствия

04.-06. Ноември 2013

Вулканът Бромо беше следващата ни дестинация и за целта трябваше да хванем автобуса от Маланг до Проболинго. След 2,5 часа автобусът спря някъде на главната преди автогарата и шофьорът ни каза, че трябва да слезем тук. Както се оказа това беше една туристическа агенция, където един любезен господин се опита да ни продаде различни турове "на много ниска цена, с намаление, ама не казвайте на други туристи цената". А такива много евтини турове накрая се оказват капани- скапани автобуси, мърляви хотели и различни екстри, които трябва да се плащат. Накрая ти излиза по-скъпо и си потрошил сумати нерви.
Естествено му отказахме и на господинът му увяхна усмивката, въпреки това ни каза откъде да хванем минибуса за Семоро Лаванг. Там срещнахме една канадска двойка, на които им се беше случило същото. За минибуса трябваше да чакаме докато се напълни с 15 пътника, за толкова всъщност въобще нямаше място. В противен случай трябваше да платим по-висока цена. След като станахме осем, четири от които местни, се опитахме да свалим цената, но шофьорът заяви или тази или чакаме, въобще не му дремеше и не даваше признаци да промени решението си, тъй като нямаше друг транспорт нагоре. Най-накрая се съгласихме на по-високата цена и потеглихме. Пристигайки в селцето ни спряха пред една квартира (пак се опитаха да ни пробутат нещо), която Нийлс нарече дупка, след като видя една от стаите. В някой форуми са нарекли тази туристическа мрежа- Бромо мафия.

Започна да вали, а си беше и хладно, тъй като бяхме на 2217м височина. Аз останах на чаша чай в един ресторант, а Нийлс намери една сладурска къщичка, с много мили собственици.

Селцето Семоро Лаванг се намира на ръба на огромният кратер Тенгер калдера с невероятният радиус от 16км. В тази калдера насред т.нар. Пясъчно море се намират 5 вулкана, включително и най-високият вулкан на Ява Семеру (3676м), 4 езера и 50 реки! Естествено трябваше веднага да видим това и казвам ви гледката е просто неописуема...

Нощта беше неспокойна, тъй като Нийлс имаше висока температура и треска, но благодарение на българските ацетизал и парацетамол на следващата сутрин беше като пушка. Стегнахме багажа за излета и след закуска в едно от най-евтините "заведения" до сега наречено "Еделвейс" (макар и грешно написано ;), се отправихме към вулкана Бромо. Очаквахме тълпи от индонезийци, тъй като на  този ден (5. Ноември) беше ислямската нова година и беше почивен ден, но се оказа дори доста "празно". Джиповете на екскурзиите също отдавна вече бяха на обратния път.

По време на прекосяването на пясъчното море трябваше да носим защитни маски, очила и шапки, защото вятърът раздухваше черният пясък и той проникваше навсякъде. Всъщност пясъкът е вулканична пепел, така си и миришеше (който се е отоплявал на въглища знае :) Изглеждаше все едно сме насред черна пустиня... Отне ни около половин час докато стигнем до Бромо, сега следваше изкачването на 211-те стъпала до кратера, което се оказа трудно, тъй като бяха навети с пясък. И така бавно но славно се добрахме до кратера. Тук ни очакваше невероятната гледка към гърлото, бълващо от време на време сиви облаци газ, които миришеха на развалени яйца. Гледката назад към селцето беше не по-малко вълнуваща- самата представа, че сме в сърцето на тази огромна калдера ни караше да настръхнем от възхищение.

Но препядствията не бяха свършили- тук ни очакваха местните туристи и всеки от тях искаше да се снима с нас. Ние бяхме нещо като атракция за тях, тъй като нямаше други чужденци. Със сигурност сме във фейсбук акаунтите на поне 30 :) Но и те самите са много интересни за наблюдение- всички позираха и цъкаха по десетки снимки с най-различни пози и мимики, и им беше все едно дали зад тях се вижда пейзаж или не, главното е те да изглеждат добре. Там се запознахме и с едно семейство, което след фото сесията дори искаше да ни "почерпи" с по един кон, за да не вървим =)

Следобед се разходихме из идиличното селце- навсякъде из дворовете се отглежда зеле и лук, не знам кой го яде всичко това. Може би трябва да измислят един Бромо специалитет от зеле и лук. Невероятна комбинация за разваляне на свежият селски въздух :) 

За вечеря отидохме в нашият любим, евтин варунг и там се запознахме с три момчета от Малайзия, които на следващият ден заминаваха да видят вулканът Иджен- нашата следваща цел. Те си бяха вече организирали и транспорт до гарата в Проболинго и ние решихме да си поделим разходите с тях. Една организаторска грижа по-малко :)

Следва: вулканът Иджен

Wo ist die Frau Rutzel?