14.-17. Януари 2015
Копнежът за море, плаж и палми ни води на изток, към крайбрежието на Белиз. Този път сме си подготвили табелки за пътуване на автостоп, тъй като в нашият пътеводител пише, че е лесно някой да те качи. На теория. На практика стояхме около половин час, след като преминахме границата, с табелките в ръка. Само бакшиши спираха и ни предлагаха да ни закарат до близкото градче, естествено на една преувеличена цена. И естествено ние не бяхме готови да я платим, затова закрачихме към автобусната спирка, която беше на около 40 мин. разстояние, откъдето хванахме автобуса за Белмопан. След още две прекачвания най-после пристигнахме в Хопкинс. Вече беше станало тъмно, но трябваше да намерим нощувка и то на сносна цена. Но и този път извадихме късмет, че една двойка американци взе последната стая в едната къща за гости, която още отдалече понамирисваше на мухъл. Така попаднахме при Роузи, която дава стаи под наем в една дървена традиционна къща. Стаичката, в която се настанихме не беше голяма, но пък беше сухо и чисто, а си имахме и собствен плаж. Какво повече да искаш.
Хопкинс (Hopkins) е едно малко селце на крайбрежието и на нас ни харесва тук, защото няма много туристи. Повечето от жителите му, както и в цял Белиз, са т.нар. Гарифуна- това са потомци на западно-африкански роби и жители на Карибите, и са пръснати из цяла Централна Америка, повечето по Карибското крайбрежие. А езика, който говорят е много интересен. I love you се пише горе-долу така: ai luv u. Само дето нищо не схващаш като говорят. Затова пък кухнята им е много вкусна- в кокосово мляко варен ориз, боб и много вкусно пилешко или свинско месо. Креоли, метиси, маи, северно-американци, европейци и китайци допълват гамата на жителите на Белиз. Като се има на предвид, че в тази малка държава живеят само около 310 000. Въпреки тази шарена палитра всички са много мили и изглежда живеят в разбирателство, само дето не знаем на какъв език да ги заговорим- на английски ли или на испански.
Защо дойдохме в Белиз? Тук се намира вторият по големина корален риф в света- Белизийски бариерен риф- и ние се надяваме да пошнорхелуваме отново. Нашата цел е едно островче, на около 45 км от сушата- Гловърс атол. Там най-после нашата палатка ще влезе отново в употреба, а за да "оцелеем" една седмица ще ни трябват провизии. Затова направихме тази междинна спирка в Хопкинс, където да напазарим. След като се запасихме със достатъчно храна, трябваше да отидем до Сити Ривър (Sittee River), където да пренощуваме, защото катамарана за острова тръгва рано на следващата сутрин. Сити Ривър се намира само на 4 км от Хопкинс, но таксиметровите ни предложиха да ни закарат "само" за 10$. Както си и помислихте, ние им отказахме любезно и решихме пробно да видим дали ще можем да отидем до там на автостоп, което се оказа безпроблемно. И така на следващата сутрин се отправихме с пълно оборудване и един кашон с провизии към Сити Ривър. Само след разклона се наложи да повървим малко, преди отново някой да ни качи. След по-малко от час вече бяхме в Гловърс бънкхаус, където трима американци на средна възраст, също туристи които бяха тук заради острова, ни посрещнаха с думите: искаме да чуем цялата ви история. Хм, откъде да започнем...
Малко по малко започнаха да пристигат и други гости, между които бяха и Рика и Фабиан от Германия, с които доста си допаднахме. След малко приказки те си взеха по едно кану и се спуснаха по реката, а ние решихме да се поразходим. Много е красиво тук, легуани се напичат по дъветата, има най-различни водни птици, а по пътя намерихме една малка костенурка, със здрава захапка. Тази идилия обаче бива нарушавана от дразнещите пясъчни мухи и комарите. На няколко пъти през нощта се събуждах и започвах да се чеша в несвяст. Надявам се на острова, тъй като е далече от сушата, да имаме мира от тези гадинки.
Катамаранът беше повреден и алтернативата да стигнем до острова бяха две малки лодки. Често казано на никой не му допадна тази идея и всички отдъхнахме, когато привечер ни съобщиха, че катамарана е поправен. Урааааа! Очертава се една хубава седмица на "острова на Робинзон Крузо".
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen