9.-14. Януари 2015
Бавно, но сигурно напускаме планинските части на Гватемала. Четири часа след като тръгнахме от Ланкин, релефът наоколо започна да става все по равен. Тъкмо се зачудихме, как така все още не сме видяли плантации за палмово олио и ето че се появиха първите палми. Това за съжаление е проклятието на топлият и влажен тропически въздух.
Флорес е малко островче в езерото Петен Ица, свързано със сушата чрез един мост. Нещо като Старият град в Несебър и горе-долу толкова по големина. Повечето туристи използват Флорес като изходен пункт за руините на древният град Тикал. Но на нас все още не ни се разглеждат руини, затова просто се наслаждаваме на гледката от голямата тераса на покрива на нашият хостел Ла Аурора. Поне три пъти на ден минаваше някаква процесия или парад по улиците, така и не разбрахме какво точно целеше този карнавал, придружен през цялото време от гърменето на бомбички. Апропо бомбички, нямаше час от денонощието, в който да не се гърмеше. И за да бъде ефекта още по-силен отколкото е, най-обичаха да ги хвърлят между къщите, където гърмът се чуваше поне тройно. А на площада, където ходехме да хапваме вкусни и евтини тостадас и буритос и да гледаме баскетбол, имаше всяка вечер заря и естествено още повече бомбички. Върха на какафонията обаче все още предстоеше. Последната вечер тъкмо бяхме на път да се прибираме в хостела, когато насреща ни се изпречи един картонен кон или бик, не можахме точно да го определим. Две момчета тъкмо носеха това изобретение към площада. Цялото това копитно животно беше накичено с бомбички и ракети. За да бъде обаче още по-интересно, един смелчага се пъхна под "бика" и започна да бяга с него из площада и покрай щандовете за храна и ръчно направени украшения. Навсякъде хвърчат ракети, всеки търси прикритие, а смелчагата със сигурност вече е оглушал. След този спектакъл се започна отново със зарята. В този момент няколко мъже донесоха една друга огромна конструкция, цялата заредена с гърмящи Тъкмо бяха започнали да подготвят това чудовище като следваща атракция, когато една искра от зарята полетя към него и подпали няколко ракети. Всички хукнаха да бягат, кой накъдето свари, повечето като нас потърсиха убежище в близката църква. Ей така бързо стават белите, слава Богу на никой нищо не се случи. Главното е всички да се забавляват...поне местните де.
Иначе няма кой знае какво да се прави през деня във Флорес. С лодка можеш да отидеш до отсрещното селце Сан Мигел, където има един малък плаж. Но най-вече си заслужава, заради платформата, от която се разкрива чудесна гледка върху цялото островче на Флорес. И тук, като езерото Атитлан, нивото на водата се е покачило през последните години и променадата от едната страна, както и няколко къщи се намират във водата. Един два пъти отидохме до Санта Елена, който се намира на сушата, за да проверим разписанието на автобусите към границата с Белиз и да видим какво се продава тук. За съжалението търсенето на нови обувки за мен, остана без успех. Моите вече са толкова мърляви и разлепени, че ме е срам да ги нося, но като няма други...ще трябва да дойдат с мен и в Белиз.
От тук се отправяме най-после в посока плаж, палми и жега. След почти 2 месеца из вътрешността и планинските части на Мексико и Гватемала, вече наистина закопняхме за морето. А и честно казано тази дъндания с бомбичките вече ни писна. Белиз ние идваме!
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen