28. Ноември до 3. Декември 2014
Този път сме твърдо решени да не седим най-отзад в автобуса, затова си купихме предварително билети. Не само за да не сме близо до тоалетната, но и защото пътят до Сан Кристобал е изпълнен със серпентини. Мислехме, че в началото ще е по прав, но още след първите 100м се започна със завоите. Набързо глътнахме по едно хапче против повръщане, което за съжаление се оказа твърде късно за мен. Лошото беше, че постоянно гледах ту навън, ту към телевизора, където вървеше един филм. При чувствителни хора като мен, това не е най-добрата идея. След няма и половин час се наложи да се срещна отново с вечерята си. Кофтито беше, че торбичката която Нийлс ми връчи, имаше дупки. Срам и позор, но май никой друг не забеляза :-/. А през следващите 6 часа нямаше повече инциденти.
По пътя към Сан Кристобал се редят планини и долини, мъгла и иглолистни дървета. Слязохме от автобуса и... зъбките ни направо започнаха да тракат. Егати и студа, има-няма 15 градуса. Така е, когато като нас посетиш града през зимата. По това време температурите варират между 15°-22° през деня и 5°-7° през нощта. Но при слънчево време се стопля дотолкова, че е възможно да се разхождаш по къс ръкав. Днес не е слънчево, затова решаваме да вървим до хостела, който избрахме в интернет, с надеждата да се постоплим движейки се. "Puerta Vieja" се оказа точно това, което ни харесва- стара колониална сграда с уютни стаи, хубава градина с хамаци, кухня и вкусна закуска включена в цената. Ама...къде е парното? Такова животно няма. Ако ти е студено, можеш да се посгрееш на камината в бара или да се затрупаш в леглото с одеала. В случай, че и това не помогне, се запасихме с една бутилка "Captain Morgan". Горещ чай с ромче стопля при всички случаи.
Сан Кристобал се намира в една плодородна долина, заобиколена от планини. Сега сме на 2100м височина и свежият въздух извиква в нас едно предколедно настроение. На центъра, близо до Плаза Мунисипал и катедралата се издига една огромна елха. Навсякъде се украсява с герлянди, лампички и въобще всичко необходимо за големият празник. Липсва само коледният базар с греяно вино и кебапчета. Едно горещо капучино с пастичка спасява поне малко положението. Наоколо има много кафенета и ресторанти с интернационална кухня. Но ние най-обичаме да се разхождаме по калдаръмените улички, да пием прясно изтискан сок от портокали или мандарини и да се наслаждаваме на атмосферата. Най-красивите гледки върху града се разкриват от църквите Иглесиа де Гуадалупе и Иглесиа Сан Кристобал. Църквите се издигат на два срещуположни хълма, единият в източната, а другият в западната част на града. Сан Кристобал е построен в неоколониален стил и се смята за един от най-красивите градове в Мексико. Въпреки, че града е доста туристически, някакси е успял да запази своята автентичност. За това допринасят може би и местните маи, които живеят в околните селца, но идват в града да продават своите ръчно изработени наметала, пончота, одеала, предмети за бита и сувенири, както и плодове и зеленчуци. Разпознават се много лесно, тъй като са традиционно облечени- жените обикновено носят черни поли от подобен на ледика плат и поне 2-3 блузи и жилетки. Най-интересното е, че нагоре са доста навлечени, а краката им са боси в чехлите. Някой от децата дори не носят никакви обувки.
В селцата около Сан Кристобал живеят главно маи от племето Цоцил. На около 10км се намира Сан Хуан Чамула, където се намира една необикновена църква. Всъщност отвън няма нищо необикновено, но още щом престъпиш прага и те очаква една невероятна атмосфера. Вътрешността на църквата е осветена от хиляди свещи, скамейки липсват и целият под е обсипан с борови игли, чийто аромат се смесва с този на хилядите цветя по стените. Най-интересното обаче е, че местните са запазили част от своите обичаи и са ги примесили със християнството. Удава ни се дори възможност да наблюдаваме един жертвоприношителен ритуал, при който един петел се дарява на Бог, с молитва за здраве и дълъг живот. Мога да ви уверя, че той не страда дълго, тъй като жената доста умело и бързо му изви вратът. Много интересно и някакси мистично, само да не бяха групата туристи, които бяха обградили молещите се и ги зяпаха все едно са някаква туристическа атракция. Нищо чудно, защото туристическите агенции така и продават туровете до това селце. Дори на входа на църквата трябва да си купиш билетче, за да влезеш вътре. Правенето на снимки е строго забранено, но някой хора май не са се придържали към тази забрана, затова можеш да видиш снимки от вътрешнстта на църквата тук. В този момент се срамуваме заради другите туристи и тъй като и се чувстваме малко не на място, се изнасяме набързо. Решаваме да повървим няколко километра назад към Сан Кристобал и се наслаждаваме на природата наоколо.
На това място трябва да спомена и Сапатистите- една революционна група, съставена предимно от индианските жители на Чиапас. Групата се застъпва за автономно управление на ресурсите и в частност на земята, от която се изхранват местните маи. Техните методи за гластност понякога са доста необичайни. За да предизвикат внимание към организацията, членовете и понякога разпъват бодлива тел по средата на улицата, което предизвиква автомобилите да спрат. След кратко разяснение на каузата за която се застъпват, пътниците биват "призовани" да дадат "дарение" за организацията. Но всичко това преминава мирно и спокойно. На нас това ни беше спестено...за съжаление. Със сигурност щеше да е интересно преживяване.
След 5 дни Сан Кристобал и 6 седмици Мексико (виж нашите пътеписи тук) е време да се отправим към Гватемала. Нашето заключение: Мексико- въпреки че ние опознахме само полуостров Юкатан- е една чудесна страна с прекрасни плажове, много история и мили хора. Един ден ще се върнем тук със сигурност.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen