19.- 24. Ноември 2014
След почти две седмици плаж и острови Исла Холбош и Исла Мухерес, вече сме готови за Мерида. Сега стоим на автогарата в Канкун и обмисляме кой автобус да вземем. Ах, днешният ден и без това е вписан в календара като „ден за пътуване", затова избираме второкласния, с който според билетопродавачката ще се клатушкаме 8 часа, вместо 4 с първа класа. За нас няма значение, досега нашето пътуване из Мексико беше доста лесно, само по 1-2 часа път, а и не вярваме, че ще отнеме толкова много време. И наистина само след 6,5 часа пристигнахме в Мерида, а си спестихме паричките за една нощувка.
Хостелът Zocalo се е приютил в една много хубава колониална сграда. Високи тавани, голяма кухня, много раздвижено и цветно. А по-централно място от това няма- пред нас е Плаза Гранде с Катедралата San Lldefonso, губернаторския палат и общината. Ако нещо се в града се празнува, то тук и ние няма как да не го чуем, щем или не щем. Всяка сутрин точно в 7:50ч ни събуждаха с духова музика, която идваше от площада. От друга страна пък със сигурност щяхме да пропуснем парада за Деня на мексиканската революция. Първо минаха всички училища от града, а след това полиция, пожарна, бърза помощ и други подобни учреждения, показаха какво могат, освен да гонят лошите. След парада мина и една мирна демонстрация в подкрепа на разкриването на "мистерията" около 43-мата студенти, изчезнали безследно преди няколко седмици. Поставям мистерия в кавички, защото както вече навсякъде се знае, в изчезването или по-точно както се предполага убийството им са замесени полицията, политиката и подземният свят. Тези три институции са толкова преплетени една в друга, че можеш да ги обобщиш под едно име- мафия. Но, не е ли така във всяка държава...?
Мерида ни напомня за Валадолид, само че е много по-голяма и има 30 пъти повече жители. Градът се кичи със титлата Културен център на полуостров Юкатан. В центъра му се намират десетки музеи, галерии и театри. В една от галериите открихме страхотното изкуство на младият (само на 31 год.) мексикански художник Jorge Ermilo Espinosa Torre. Картините му отдалече наподобяват фотографии, но когато се доближиш, откриваш че те всъщност са рисувани, а може би са смеска от двете. Точно до нашият хостел се намира Къщата-музей на фамилия Монтехо- основателите на града. Много красив е и булеварда Монтехо, по който се редят огромни колониални вили.
Мерида е изходна точка и за няколко дневни екскурзии. Например до Селестун, Сисал или Прогресо. Ние избрахме Прогресо, защото наоколо има по-интересни местенца за разглеждане. Хванахме местният автобус до там, а на място се спогодихме с един туроператор за един излет. Като първо отидохме до El Corchato- нещо като открито сеноте със сладководна вода. Между "басейнчетата" тече кафеникава вода, която по необяснима за нас причина, не се смесва с бистрите сини води. Докато чакахме лодката да дойде, се забавлявахме с едно семейство еноти, което един от пазачите хранеше със сухи плодове. От тук отидохме до близкото езеро, където имаше десетки розови фламингота. През лятото сигурно цялата местност изглежда розова, но сега през зимата тук са останали само калените. Най-после успяхме да видим фламингота в естествената им среда. Като за последно спряхме на едни солници, където нашият водач ни показа, как се добива сол. Всичко на всичко един много интересен излет.
След Мерида оставаме във вътрешността на страната и продължаваме към Паленке и руините на античният град на маите.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen