24. - 28. Ноември 2014
Днес ни предстои първото дълго пътуване в Мексико- а именно от Мерида до Паленке. За наше щастие все още имаше места за сутрешният автобус, но тъй като бяха две от последните, местата ни са най-отзад, до тоалетната. Не че е толкова зле, ама не мога да разбера, защо малко след потеглянето трябва да се ползва кабинката. Какво ще правят пътниците, ако няма тоалетна, а само почивка след 3 часа?
Този път трябваше да вземем автобус първа класа, който беше много скъп (около 30€!). Но колкото и да се опитвахме да намерим някаква алтернатива- с прекачване или с пренощуване някъде, не открихме друг начин да стигнем до Паленке с по-малко разходи. Няма как, този път трябваше да се бръкнем по-дълбоко в джоба. След 4 филма (на испански, с испански субтитри), преминаване на 2 щатски гранични зони (в които и двата пъти ни провериха паспортите. Толкова подозрително ли изглеждаме?) и 9 часа клатушкане, най-после пристигнахме в Паленке.
Който иска да пренощува в Паленке, трябва първо да избере къде да отседне- в града или в един от хотелите, които се намират по 8 километровият път към руините. Ние избрахме града и отседнахме в Yaxkin Hostal. Съвсем мънички стаички, с още по-малки вратички, а седнеш ли на тоалетното гърне, коленете ти опират на вратата...както и челото :-). Определено не е предвидено за европейци. Хостела ни се намира в една доста озеленена част и със сигурност щеше да е доста тихо там, ако не павираха улицата отпред и не събаряха съседната къща. А работниците не ни чакат да се наспим. Още с първи петли се започва с чукането и тракането отвън.
Паленке се намира в щата Чиапас, който е доста планински- най-после зелени хълмове, а не безкрайни низини. Само местните дето ни се виждат по-дръпнати и ни гледат малко подозрително, дори и след като им се усмихнем и ги поздравим. От друга страна, като се замислим как маите са били и все още са експлоатирани и работят в плантациите за кафе за жълти стотинки, то не е за чудене недоверието им към нас "белите" грингота (чужденци). Такива мисли ни вълнуват все повече и повече от началото на нашето пътуване. Как нашият "цивилизован свят" от стотици години се отнася с народи, които съществуват от стотици години и винаги са живели в хармония с природата. Какво ще ни се случи, ако един ден нямаме повече ток и бензин? Да не говорим за интернет ;-). Ще успеем ли да се справим без тези за нас естествени ресурси? Въпроси, които човек си задава твърде рядко…
Верни на нашият принцип "няма за къде да бързаме, и утре е ден", се помотахме из града. На едно капанче си поръчахме дневното меню и наблюдавахме влюбените двойки по пейките, които се натискаха като за световно. Това явление може да се види навсякъде из Мексико и по-точно на т.нар. love seats (седалки на любовта) на площада. Ако знаехме, че на следващият ден целият ден ще вали, със сигурност нямаше да си загубим времето с воайорство. Валя толкова силно, че дори не се престрашихме да излезем за вечеря. Затова трябваше да се задоволим с това, което имахме в наличност- овесени ядки с конфитюр от ягоди.
Как мина този дъждовен ден при:
Марияна- четене на книга, писане на пътеписи и учене на испански с Дуолинго.
Нийлс- спане, зяпане из пространството и пак спане (което ме вбеси, защото в момента аз пиша текстовете за блога- и на немски и на български).
Всеки си има своите „оръжия" за убиване на времето.
На четвъртия ден беше облачно, но поне не валеше, затова се приготвихме набързо и се метнахме на едно колективо. Всъщност това е перфектното време за разглеждане на руини- нито горещо, нито студено. Само като фон за снимки дето не е много красиво.
Паленке е петият археологически комплекс от древните маи, който посещаваме откакто сме в Мексико и както изглежда сме си запазили най-доброто за последно. Руините са едни от най-значимите и важни за историята на маите и са в списъка на Юнеско за световно и културно наследство от 1987 година. В централната част се издигат двореца и храма на надписите, в който е бил намерен саркофага с останките на владетеля Пакал Велики. Самият саркофаг се намира в музеят, който посетихме след това. Паленке се разпростира на площ от около 3 кв.км, но едва 5 % от древния град са разкрити. Предполага се, че в джунглите има още хиляди сгради, които са част от Паленке. И наистина при толкова много хълмове започваш да се питаш, колко ли от тях всъщност са пирамиди. Съвсем наблизо, но високо в дърветата се чува ревът на ревящите маймуни, който ни пренася в света на "Джурасик парк". Над нас прелетяха и два тукана, но за съжаление не се задържаха толкова дълго по клоните, че да успея да ги снимам. История и природа обединени в едно прекрасно място.
След горе-долу 5 седмици, стана време да напуснем топлия и влажен въздух на полуостров Юкатан и да се отправим към високите части на Чиапас и по-скоро към града Сан Кристобал де лас Касас, който както изглежда очарова всеки, който е бил там. Дали на нас ни хареса, ще разберете в следващият постинг.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen