3.- 13. Декември 2014
В 6:30ч сутринта сме вече във фоайето на нашият хостел в Сан Кристобал (Мексико) и чакаме нашият трансфер за Гватемала. След 15 мин. започваме да се замисляме дали персонала въобще е резервирал транспорта, но по някое време се появява шофьора и ние най-после можем да потеглим. Поне така си мислихме. Аз отцепих малко след като тръгнахме и след като се пробудих поне половин час по-късно и установих, че все още сме в Сан Кристобал. Само дето минибуса вече беше пълен с пътници и багаж. Така е когато резервираш транспорт "от врата до врата". Някъде по обяд най-вече стигнахме границата. Жива бъркотия от хора, търговци, тук-тук и ченчаджии. Набързо оправихме формалностите на митницата, прехвърлихме се в един гватемалтекски минибус и продължихме нашето пътешествие. Пред нас се разкриваха невероятно красиви кулиси- зелени планини и живописни долини се редуват от двете страни на пътя. След няколко километра насреща ни се зададе и първият от т.нар. chicken bus (пилешки автобус) - това са амортизирани училищни автобуси от щатите, които биват ремонтирани и шарено лакирани. Тук в Гватемала са най-използваните транспортни средства и местните транспортират на покрива им пилета, кокошки, плодове, зеленчуци и какво ли още не. В повечето случаи автобусите са толкова препълнени, че на седалките за двама се тъпчат трима или четирима човека. А шофьорите им често се мислят за Михаел Шумахер и карат като ненормални. Но и на нас ще ни дойде времето да се качим на един от тях, ако не искаме да плащаме двойните или тройни цени на трансферите.
След около 11 часа най-после стигнахме до нашата първа дестинация в Гватемала- Кецалтенанго (Quetzaltenango). Да, наистина можеш да си изкълчиш езика, докато го изговориш. Дори и на местните името на града им е дошло доста дълго и неудобно, затова те го прекръстили в по-късото Шела (Xela). Това пък идва от името на града, дадено от племето на маите Киче- Шелаху (Xelaju). Повечето от забележителностите тук са струпани около централният площад. Постройките тук се различават от тези в колониалните градове на Мексико, които сме посетили до сега. Сградите тук изглеждат някак си по-сиви и мрачни. Тази заслуга се преписва на германците, които са дошли тук след испанците. За наша радост градът вече е украсен предколедно и навсякъде блещукат разноцветни лампички и герлянди. Една вечер дори имахме честта да слушаме коледни песни и мелодии представени от националната филхармония на Гватемала.
Първите три вечери пренощувахме в Casa Renaissance- един малък хостел с пет стаи, където се чувствахме много уютно. Но след това се преместихме за една седмица при едно местно семейство. Това беше по програмата на курса по испански, в който аз се записах. Не е задължително, но така ти се удава шанса веднага да приложиш това, което си научил. Нийлс не се записа на курс и трябваше да се разбира с ръце и крака със семейството, докато аз бях на училище. Мама Мария даваше всичко от себе си, за да направи престоят ни в нейният дом приятен и ни готвеше вкусни местни ястия. Само дето отдавна вече сме отвикнали да ядем по три пъти на ден и то по режим. Това ни връща години назад във времето, когато бързахме да се приберем в къщи за обяд или вечеря. Последните два дена вече бяхме толкова преяли, че за закуска ни стигаше само по едно кафе. Мога да кажа, че ние извадихме късмет със "нашето"'семейство. Други от моето училище се оплакваха, че им давали само боб и ориз за ядене :-/.
Въпреки че тук в Шела (2300м) сме дори по-нависоко и от Сан Кристобал (2100м) не е по-студено, но вечерите си остава доста свежички. Което ни принуди да се поогледаме за по-топли дрехи. За наша радост тук има много магазини за втора употреба, така че и двамата се снабдихме с по един суетчър с качулка за по няколко Кетцалес (местната валута). El Portal- училището по испански, в което аз се записах- организира различни занимания следобед. Едно от тях ни заведе до селцето Салкаха, където в една частна "дестилария" се произвежда ликьор от плодове. Ние си взехме една бутилчица, която ни служеше като загрявка в студените нощи.
Но и без алкохол, тук в Шела доста често може да ти се стори, че си пиян. Това се дължи на многото земетресения в Тихия океан, близо до крайбрежието на Гватемала. Веднъж бяхме брутално изтръгнати от съня в следобедната ни сиеста. Леглото ни се тресеше, чашите в шкафа дрънчаха, а двата полилея се клатушкаха наляво-надясно. И двамата се оцъклихме набързо. Какво да правим? Да избягаме на улицата ли? Поослушахме се малко- никаква паника из къщата, значи е нещо нормално. Обърнахме се и продължихме да спим. Както разбрахме по-късно, за една година в Шела са регистрирани 1000 земетресения. Ние усетихме само 4 докато бяхме там, но за 10 дена и това не е малко. Затова прекръстихме града в Шейк сити :-).
След повече от две седмици високо в планинските части на Мексико и Гватемала, ни дотегна (особено на мен) от студеното време, затова решихме да се придвижим по на изток към езерото Атитлан, с надеждата за малко повече топлинка.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen