29. Декември 2014 до 4. Януари 2015
Малко след 8:00ч вече сме пред хостела Капитан Том в Антигуа. По емайла резервирахме една стая, но за съжаление само за две нощи, за 31. декември нямаха нито едно свободно легло... Ами къде ще спим на нова година? Ще видим. На голямата тераса на покрива има достатъчно място за нашата палатка, ако не намерим нищо друго.
След малко объркване кои сме и за какво се борим (защото я събудихме), собственичката Таня ни посреща сърдечно с прегръдка и думите "добре дошли, обожавам снимките във вашия блог". Как да не я заобичаш :-). Таня, заедно с бившият си мъж Владимир и настоящият си костарикански приятел Уинглер, държат този малък хостел. Владимир е доста разговорлив и след няма и половин час, вече знаем по-голямата част от историята на това трио. Като добри слушатели доста бързо станахме част от това малко семейство. Таня е успяла да превърне това място в един уютен дом- в „дневната“ можеш да се опънеш на дивана и да гледаш филми или пък просто да си четеш книга. Всичко е фамилиарно и гостите се чувстват толкова комфортно, че някой вече идват дори за втори или трети път. Да не забравяме зашеметяващата панорама, която се разкрива от терасата на покрива. От тук се виждат вулканите Акатенанго и редовно "пръцкащият" Фуего. На два пъти нощем дори видяхме да излиза лава от него.
При такива зашеметяващи кулиси, няма как да не се радваш да посрещнеш тук новата година. Таня и Владимир са вече от два дена в кухнята и приготвят ястията за голямата вечер- руска салата, маринована риба и месо за барбекюто. Всеки, който има желание, може да приготви нещо за новогодишната трапеза, аз направих както винаги картофи-соте, а няколко австралийци изпекоха кексчета. Привечер всички от хостела бяхме на терасата и се наслаждавахме на ястията, пихме ром или бира и се веселихме. След това поразкършихме малко снаги в ритмите на латино-музиката и под ръководството на три момичета от Гватемала-Сити. Малко преди полунощ отидохме в центъра да гледаме зарята. Чак сега видяхме колко много туристи има в града. Изглежда през деня повечето или се катерят по някой вулкан или пък учат испански в едно от многото езикови училища тук.
Най-после стана полунощ. Tres, dos, uno... Feliz año nuevo! (Весела Нова година). Навсякъде гърмят бомбички, като във война е. Някакси успяхме да изтървем зарята, която е била точно зад сградата, пред която стояхме. Карай, живот и здраве, и догодина ще има заря. След известно време решихме да се връщаме към хостела. Решихме, че е твърде опасно да разпъваме палатката на покрива заради бомбичките и избрахме да спим във фоаето. И без това се очакваше нощта да е къса, а за следващите дни имахме две легла в едната спалня. В дневната, точно пред телевизора ни очаква нашето малко спално островче. От другата страна са приготвени още два матрака за момичетата от Гватемала, а зад рецепцията се гушат Таня и Уинглер. Като една огромна спалня е тук и въпреки това е сравнително тихо и спокойно. Само дето Уинглер, който е вече доста на градус, все още се мота около нас и се опитва да ни направи всичко още по-удобно, въпреки че ние нямаме нужда от нищо. За наша радост след малко и той си легна и в "спалнята" настъпи тишина.
А сега малко повече за Антигуа. Градът е вгнезден в една малка долина, обградена от хълмове и вулкани. Многобройни колониални постройки са останали от времето, когато Антигуа е била столица на Гватемала. След няколко разрушителни земетресения, в които градът е бил сринат почти до основи, управата е била преместена в Гватемала-Град. Някой от църквите са реставрирани, други са оставени като руини и свидетели на тези времена. Най-после да видим отново пъстри колониални къщи и каменни улици. И тук, както във всички колониални градове в Централна Америка, улиците са във формата на решетка- улиците преминават от изток на запад, а авенютата са от север на юг и всички са номерирани с числа. Много просто и лесно. Тази структура се вижда най-добре от възвишението Серо де ла Круз, където отидохме в първата ни разходка за тази година, заедно с швейцареца Марсел. От тук се разкрива страхотна гледка върху целият град и бдящтият над него вулкан Акатенанго. Наистина един прекрасен град с много възможности за различни активности... само да не те мързи (като нас в момента :-).
В нашата следваща дестинация обаче ни очаква екшън- отиваме в дълбоката джунгла на Ланкин и тюркоазените природни басейни на Семук Чампей.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen