Чианг Май- Розата на северен Тайланд

06.- 15. Февруари 2014

След два месеца в Австралия копнежът по Азия взе да става все по-голям и за това, решихме че е време да продължим нашето пътешествие. Със сълзи на очите и тъга в сърцето, но със знанието че един ден пак ще ги навестим, се разделихме с нашите приятели.

Въпросът от къде да започнем или по-скоро да продължим пътешествието си, се оказа не съвсем лек, знаехме само че страната ще бъде Тайланд. Първо трябваше да си отговорим на въпроса какво искаме да правим и видим. Избрахме Северен Тайланд и по-точно градът Чианг Май, заради сухият и планински климат и защото на юг бяхме вече посетили доста места, а и е добра изходна точка към Лаос и Камбоджа. Чианг Май (135 хил. жит.) е най-големият град в Северен Тайланд и е бил столицата на съществуващото през 13-ти век Кралство Лана. Старият град е много интересен, защото е построен във формата на квадрат, обграден от ров и достъпен през четири портала. 

След почти 8 часов полет от Мелбърн до Куала Лумпур, 6 часа престой на летището в КЛ и още 3 часа полет, най-после пристигнахме в Чианг Май. Добре поне че полета от Австралия беше нощен, така че не пристигнахме пребити от път. И още по-добре, защото къщата за гости, която намерихме в интернет се оказа точно същата, в която бяхме през 2006-та, когато за първи път дойдохме в Чианг Май. Не ни хареса, защото миришеше на канал и беше шумно, а с годинките нуждата от спокойствие надделява. Но каква случайност, два пъти да попаднем на същото място, което още повече потвърди нашата теория да не се отдаваме на рецензиите и препоръките в интернет и пътеводителите. За това се отправихме в търсене на подслон, което пък се оказа трудно, тъй като точно на този уикенд беше Фестивалът на цветята, на който се избира Кралицата на цветята и повечето хотели бяха пълни. Все пак успяхме да намерим една сносна стая в стария град на сносна цена. Но вечерта като се разхождахме открихме една къща за гости с чисти стаи, вентилатор, климатик, телевизор и дори и хладилник. Много ни хареса и още на следващата сутрин се преместихме там. И слава Богу, защото Нийлс хвана някакъв стомашно-чревен вирус и беше повече от 24 часа на легло или по-скоро на тоалетната чиния. Това май беше неговото разрешение как да свали натрупаните в Австралия килца, една светкавична диета така да се каже ;-). 

Следващите 2-3 дни Нийлс все още не се чувстваше добре, за това не обикаляхме много, сядахме някъде на едно от многото кафенета или пък аз обикалях сама по пазарите. Да не забравяме и десетките студиа за козметика и масажи, където се отдавахме на грижа за тялото и душата. А вечер атракцията беше нощният пазар, на който се продаваха дрехи, сувенири, малки ръчно изработени джунджурийки и вкусна храна. Нашият фаворит обаче е неделният пазар, където различни творци, художници и дизайнери продаваха своите изкуства. Доставя удоволствие да се разхождаш между щандовете, изпълнени с толкова много цветове и аромати. 

Най-после Нийлс се възстанови напълно и решихме да си наемем скутер и да отидем до храма Дой Сутеп, който се намира на 16 км извън града върху билото на едноименната планина. Храмовият комплекс е една от големите забележителности на Чианг Май и ние го бяхме вече посетили преди 8 години, но си заслужава да се посети отново. Впечатляващи са както позлатените Чеди (купол) в средата на комплекса, така и гледката надолу към града. Както винаги беше пълно с туристи, което беше ярък контраст в сравнение с храма Дой Сакет, намиращ се на горе долу същото разстояние от Чианг Май, но в противоположна посока и където не срещнахме жива душа. 

Същото беше и с много други храмове, неуспели да влязат в някой от пътеводителите. Казвам много, защото в Чианг Май зад всеки ъгъл има по един храм и не само ми се стори така. Според различни източници в интернет в града има между 200 и 300 храма!? Невероятно, но факт. И всеки един от тях по своему красив, не че ги видяхме всичките де :-). В повечето случаи минавахме случайно покрай някой, но тъй като не бяхме "порядъчно" облечени (за да влезеш в храма трябва раменете и коленете ти да са покрити) само надниквахме в двора. "Градът на храмовете" пасва повече като второ име на Чианг Май отколкото Розата на Севера.