07.-10. Януари 2014
И защото в Уилямс Пром толкова много ни хареса, решихме да посетим още един национален парк във Виктория. Този път избрахме Гремпиънс, който се намира на 235 км северозападно от Мелбърн. Естествено и този път багажникът на колата беше пълен догоре и пак бяхме струпали одеала на задната седалка между нас.
Към 11 часа пристигнахме в "градчето" Halls Gap, което се намира в подножието на планината. Поставям го в кавички, защото градче е силно казано- това е една главна улица с пекарна, няколко ресторанта и магазинчета. Всичко на всичко към 300 жители, но със 6000 легла във формата на къмпинг места, хотели, къщи за гости и т. н., което всъщност го прави нещо като курорт.
Първият къмпинг на който спряхме въобще не ни хареса, беше някакво голо място без никаква атмосфера. За това продължихме напред и още преди да влезем в Lake Side Tourist Park знаехме, че ще останем тук. Къмпинга се намира в долината, обграден от скали, точно до бента на язовира. А и мястото, което ни разпределиха беше супер- от тук се виждаше поляната, на която пасяха кенгурута и щрауси, а из самият къмпинг се разхождаха десетки какаду папагали.
След сравнително бързо разпъване и обзавеждане на палатките, се разходихме да разгледаме из къмпинга. Имаше площадка за деца, басейн, нещо като обща трапезария с камина, барбекю и кухня. Тоалетните бяха много чисти, а имаше и кабини със собствена баня и тоалетна. А и бунгалата изглеждаха доста добре, със спалня, хол, кухня и барбекю на терасата.
На следващата сутрин слънцето и крясъкът на какадутата ни събудиха рано рано, което беше добре, тъй като ни очакваше 9,6 километровият Wonderland Loop. Пътят води първо до Venus Baths, и наистина вдлъбнатините в скалите бяха пълни свода и приличаха на вани. Още в началото на трейла съзряхме няколко сърни, "обикновени" животни, които въобще не очаквахме да видим тук. Пътят продължава през Големият Каньон и Тихата Улица (която за съжаление изобщо не беше тиха, защото беше пълно с туристи) и води до The Pinnacle, от където се разкрива страхотна панорама към язовира и цялата долина. Пътят надолу се оказа не толкова лесен, колкото си мислехме, защото беше доста стръмно, мускулите на краката вече горяха а и беше станало много горещо. За това когато слязохме долу в Halls Gap се поглезихме с по един вкусен сладолед.
Привечер наблюдавахме кенгурутата на поляната, а стъмняваше ли се идваха да пасат из къмпинга. Нощта беше ясна и без луна и за първи път от години насам видяхме отново млечният път.
Следващият поход ни отведе първо до Mackenzie Falls, красив водопад, който за сезона имаше учудващо много вода. От там продължихме надолу по реката до Fish Creek. След това отидохме с колата до паркинга с панорамна гледка Reed Lookout и продължихме пеша до The Balconies- скална формация с терасовидна форма. Естествено навсякъде имаше табели, забраняващи катеренето по "балконите" и естествено всеки ги игнорираше. Все едно да отидеш до Рим и да не видиш Папата ;-). Вечерта се върнахме до Reed Lookout, където наблюдавахме как слънцето се скрива зад хоризонта и оцветява долината с оранжеви пръски.
И така дойде и последният трети ден в този красив резерват. Но преди да се отправим обратно към Мелбърн се качихме до още един изглед- The Boroka Lookout, където имаше страхотна панорамна гледка към Fyans Valley, Mt William Ranges, Wonderland и езерото Белфийлд, където се намираше нашият къмпинг.
P. S. Пет дни след нашето завръщане от резервата Гремпиънс там избухнаха големи пожари, породени от сушата и жегите (дни наред термометъра показваше над 40 градуса) и жителите на Halls Gap трябваше да бъдат евакуирани. Отново извадихме късмет...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen