10.-18. Септември 2013
След охлаждането в Тана Рата и след като на четвъртия ден следобед заваля и не мислеше да спира, решихме че е вече време за плаж.
Спряхме се на островите Перхентиан, които се намират на източното крайбрежие на малайския полуостров, на 19км от Куала Бесут. Само два от островие са заселени Перхентиан Кесил(малък) и Бесар(голям), а ние избрахме по-малкият, тъй като там имаше по-голям избор на нощувки, докато на големия властваха резортите. И на двете островчета няма улици и превозни средства, а тока се произвежда от генератори и има само в определени часове.
На 10.09. в 8 часа сутринта се качихме на минибуса, който ни отведе до пристанището и оттам продължихме с моторна лодка до острова. Островът има 2 големи плажа- лонг бийч и корал бей, единият от източната а другият от западната страна, свързани помежду си с пътека през джунглата. Още на слизане корал бей ни се видя малък и претъпкан, а след като видяхме и няколко от бунгалата, решихме да прескочим до другият плаж. След малко повече от 5 минутки бяхме вече от другата страна на острова. Широк и дълъг плаж с бял пясък и вода като в аквариум. Тук се настанихме в едно от бунгалата на "Лемън грас" (естествено след като огледах няколко други от които направо ми се изправи косъма :) Дървени обикновени бунгала с общи бани и тоалетни и кафене с прекрасен изглед към целият плаж.
И така настъпи нощта, а с нея разбрахме защо лонг бийч се нарича също и парти бийч. Навсякъде се чуваше музика, а две от заведенията, където имаше на живо огнено шоу, се надпреварваха на кой ще издържат по-дълго тонколоните. На всичкото от горе зад нашите бунгала имаше един комплекс, изглежда доста харесван от местните, където вечер имаше малайско караоке. За капак и генератора беше недалеч от нашето бунгало :/ За това като за начало платихме само две нощувки, като си оставихме опцията, ако не ни хареса да се прехвърлим на по-голямото островче.
На следващата сутрин обаче всичко беше тихо и спокойно, и плажът беше просто идилия. Напомни ми на Слънчев бряг това лято- през деня перфектно, а вечер просто да избягаш, поне покрай центъра де ;)
На втория ден дойде и Джил( англичанката, с която се запознахме в Тана Рата). Най-интересното на тези наши пътешествия са запознанствата с различни хора от различни националности, да слушаш техните истории и да разказваш своята...
Нашите дни на отровчето минаваха в мързелуване на плажа или в хамака, плуване и гмуркане с шнорхел. Нашият хазяин Шаркмен( ние го кръстихме така) водеше гостите си всеки ден към 13ч. да им показва малките рифови акули. И двата острова са известни с подводният си свят- хиляди различни видове малки и големи рибки, корали, рифови акули, морски костенурки и т.н. На шестия ден решихме да си направим и една разходка с лодка. Ричи, нашият капитан (естествено това не беше истинското му име, но за нас туристите беше по-лесно да се запомни :) ни заведе първо до Shark point, където видяхме рифови акули към 1,20м-1,50м големи. Поне аз видях 3, Нийлс и Джил не видяха нито една :) Отново на лодката си хапнахме няколко бисквитки и крекери. Проблемът беше, че пак трябваше да си приготвяме маските, този път с кремообразна плюнка :) (за тези които не знаят- очилата се намазват с плюнка, за да не се запотяват). Следващото място беше един коралов риф с различни шарени рибки, малки сладурски Немо и калмари. На Turtle Point Ричи тъкмо пусна котва и извика -"Скачайте във водата". Още от лодката се видя нещо тъмно, а като се гмурнахме видяхме една огромна морска костенурка да пасе по дъното на морето. След това се появиха още една голяма и една по-малка. Беше страхотно да наблюдаваш как се изкачват на повърхността да вземат въздух и след това да се гмурнеш с тях към дъното. На връщане Ричи дори ни остави да покараме лодката, и тримата се справихме доста добре.
И така неусетно минаха 9 дни...да, това беше любов от втори поглед :)
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen