Камерън хайландс

6.-10. Септември 2013

За да се климатизираме в Малайзия решихме да започнем някъде, където не е толкова горещо и се спряхме на Cameron Highlands. Но това решение въобще не беше лесно. През всичките 7 седмици, през които бяхме в България,  не успяхме да прочетем и две страници от нашият пътеводител. За това пък през петте дни в Германия направо ни се взе акъла от четене и решерширане в интернет.
Верни на нашето мото "Пътешествие без план и припряност" се наспахме добре (по скоро аз, Нийлс не можа да спи заради часовата разлика и защото спа в самолета, докато аз изреждах филмовата програма). След закуска се отправихме към автогарата и хванахме следващият автобус към Cameron Highlands. 

200 км по-късно, 65 от които бяха серпентини( слава богу не си видях закуската отново :) пристигнахме в селцето Тана Рата - на 1500 м височина, свежи 20 градуса през деня и от време на време дъжд. Сега трябваше да се търси някъде подслон за следващите 5 дни. Още в автобуса ни заговори една англичанка на средна възраст, дали сме резервирали някъде стая. 

Ние и казахме, че нашата процедура е следната- четем в пътеводителя къде има най-много квартири( от рода на къща за гости, хостел, бунгала и т.н.), единият остава с багажите а другият обикаля и търси някоя прилежна стаичка. Тя намери идеята за много добра и тръгна с мен да обикаля. Най-важното за нас беше да не мирише на мухъл. А това  за съжаление беше проблемът на повечето, тъй като районът е доста дъждовен и влажността на въздуха е около 90%-95%. След половин час и няколо стаи, които бяха не само мизерни( някой от тях наподобяваха килии в затвор) но и с надути цени, си намерихме едно новостроено хотелче с хубава обстановка- Bird's Nest.
На следващия ден се наспахме блажено до обяд, все пак това е 07:00 часа в българско време :)

Два дни по-късно( както казахме без припряност :) решихме най-после да посетим една от плантациите за чай, с които Cameron Highlands са известни. Тук се отглеждат и ягоди, зеленчуци, цветя, кактуси и др. Накъдето и да погледнеш се виждат плантации и парници( честно казано не знам защо се отглеждат на закрито).
Естествено има десетки агенции, които организират турове, но ние предпочетохме да избегнем тълпите туристи. И след като прочетохме в пътеводителя, че може да се отиде до там и на автостоп, вече знаехме како да правим :)

Пътуването до плантацията мина на три етапа. Първо ни качиха две възрастни местни жени до следващото селце, след това трима работници от една електрическа фирма и най-накрая трима студенти от Иран. По пътя към плантацията се разминахме с минибусчетата с организираните турове, а туристите бяха нагъчени вътре като кокошки...

Най-после пред нас се откриха чаените полета - да ти напълнят окото. Просто красота...
След като си купихме чай, се запътихме на обратно. 
И тук не ни оставиха да вървим пеша и един шофьор на камион ни взе до главният път. Там искахме да посетим неделният пазар, но той за съжаление вече беше свършил. Поне успяхме обаче да си хапнем ягодки обляти с шоколад, преди да започне да вали. За наша радост отново спря една кола до нас и две млади момичета ни взеха и оставиха почти пред вратата на хотела. 
Този ден беше наистина едно чудесно преживяване.

За съжаление  засаждането на всички тези плантации показва обратната страна на медала, а именно изсичането на горите.  Тук и там се виждаха отсечени дървета и багери, които копаеха в червената пръст, която приличаше на зейнала рана сред зеленината... :/

За да видиш снимки натисни тук