16.- 20. Декември 2013
Малко повече от седмица след нашето пристигане в цивилизацията, дойде време пак за природа. За целта нашите приятели бяха организирали 4 дни къмпинг в националния парк Wilsons Promоntori. В парка има над 130 км пътеки както за дневни, така и за походи от къмпинг до къмпинг. Естествено нямахме намерение да обходим всички, а планувахме само дневните.
Колата беше заредена почти до тавана с палатки, столове, маса, тенджери, котлони, храна и дебели юргани. Някъде към обяд пристигнахме в парка и след бърза регистрация в Tider River Campground тръгнахме да търсим оптималното място за нашите палатки. Къмпинга беше огромен- 484 места за палатки и каравани плюс няколко бунгала. Много ни хареса, че имаше места разделени чрез храсти на сепарета, места със ток или без, за каравани и отделно за палатки. Доста от местата бяха вече заети, така че изборът беше ограничен, но ние открихме едно защитено от вятъра местенце. Сега трябваше да разпънем палатките, което както винаги беше късащо нервите мероприятие. А и времето си играеше игрички с нас- ту росеше, ту печеше. И двете двойки бяхме щастливи, когато видяхме подслоните си разпънати и обзаведени с матраци и спални дюшеци. Първата нощ беше доста студено, за това се паркирахме в леглата още в 21:00 ч. Но загърнати под дебелия юрган и опаковани в спалните чували потънахме в дълбок сън.
На следващия ден поехме към Whisky Bay, който се намираше на около 3 км от къмпинга. Всичко наоколо беше много красиво, вегетацията се променяше на всеки 500 метра. Дори видяхме един тюлен, който блажено разпускаше във водата. След около 2 км стигнахме до Squeaky Beach, наречен така заради пясъка, който скърца под краката ти когато вървиш. Но освен че скърцаше, пясъка беше и толкова бял, като сняг и някой дори беше направил един снежен човек от него. И тъй като плажът оправда името си си помислихме, че на Whiskey Bay ще ни очаква по едно уиски- а дано, ама надали :-). На връщане видяхме един уомбат, който пасеше край пътеката. Пухкавите животинките стават активни привечер и тогава започват да щъкат из целият къмпинг. Беше пълно и с Какаду, Розела и Гала папагали.
Следващият поход беше до Mount Bishop, от върха на който се открива страхотна гледка към трите залива- в ляво Norman Bay, на който се намираше нашият къмпинг, по средата Squeaky Beach и вдясно Whiskey Bay. Но и тук имаше препятствия, през които трябваше да преминем. Освен че беше доста горещо, беше пълно и с цикади, които цвърчаха адски силно. Имахме чувството, че ще ни пръснат тъпанчетата. И обикновено виждахме тук-там само обвивката им, която Нийлс изпробва като брошка. Но този път Миро откри две много красиви цикади във съвкупление.
По-късно отидохме и до Prom. Wildlife Walk- едно място, встрани от главния път, където видяхме много кенгурута и първите щрауси Ему. Животинките си пасяха спокойно и до някой можехме да се приближим съвсем близо. Нийлс ни предупреди да внимаваме къде стъпваме, не заради акутата, ами заради змии, които може да са излезли на пътеката да се напекат. Но десет минути по-късно беше моето съкровище, което стъпи в прясното изпражнение на един щраус :-)
За последният ден, на който беше десетата годишнина от нашата сватба, Мели и Миро бяха резервирали само за нас едно бунгало. Бунгалото беше обзаведено с всичко, от което се нуждаеш- хладилник, печка, чаши, чинии и т. н. и имаше четири легла. За нас беше ясно, че нашите приятели ще се приместят заедно с нас, те обаче се опъваха, защото беше "нашият ден". Но след като започнахме да им разглобяваме палатката и изпуснахме въздуха на матрака им, вече нямаха друг избор. За вечеря си сготвихме спагети Болонез и седнахме навън да хапнем. Едно Розела папагалче надуши манджата и кацна набързо на стола ми, което не ми се понрави много, защото имах чувството че всеки момент ще ме клъвне по главата. За мое щастие всичко се размина без инциденти ;-)
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen