След 32-часовото пътуване до Мелбърн и около 40 мин. с колата вече се бяхме добрали до Блекбърн където живеят Мели и Миро. След като бяхме останали почти само по долни гащи, тъй като всичко останало беше за пране, трябваше да вземем дрехи назаем от нашите приятели. На следващата сутрин се събудихме тъкмо навреме, за да видим как нашите "хазяи" безшумно се измъкват и отправят към колата. Нийлс изтича набързо навън и им каза: "Аха, зарязвате ни сами тука, даже не знаем къде точно се намираме и изчезвате без да ни се обадите..." И така се започна с шегата, че ние сме хванати тук като роби, че сигурно са ни прибрали и паспортите, уж за сигурност и т. н. Нийлс получи пантофи с моп на подметките, за да полира паркета, дори и градинската работа не ни спестиха ;-)
А и след като първите няколко дни бяха доста хладнички и нямахме и желание да ходим някъде освен до магазина да напазарим, вече нямаше спиране с шегата. Бъзикахме се, че те сигурно въобще не живеят в Мелбърн, че всички къщи около тях им принадлежат и че съседите им всъщност всички са наети артисти...Но тъй като се представихме добре и не давахме признаци, че искаме да ги напуснем набързо решиха да ни покажат повече от околността.
Естествено най-вече се радвахме да сме отново с нашите приятели и спътници в няколко пътешествия в миналото. Най-после собствено легло за по-дълго от 3-4 дни, гардероб, в който да си подредиш дрехите и да не кроиш планове за следващото място... И след 3 месеца азиатска кухня най-после хляб, шунка, кашкавал и дори българско сирене, което между другото е и най-скъпото тук.
През първата седмица от нашето посещение Миро още не беше излязъл в отпуска, така че на Мели се отдаде задачата да ни анимира през деня. След 3 дни най-после се постопли толкова, че да решим да се поразходим. Мели реши да ни покаже националният парк Данденонг, или както ние го прекръстихме Дингдонг. Паркът се намира на около 35 км от Мелбърн и се състои най-вече от дървесна папрат и евкалиптови дървета. По време на нашата разходка видяхме ехидна, какаду, розела папагали и кукабура- най-големият вид от рода на земеродното рибарче. Наричат го още смееща се кукабура, тъй като звуците които издава нямат нищо общо с чуруликането, ами по-скоро докарва на крещящи маймуни. Имаше места за пикник с газови барбекюта, които в повечето случаи дори са безплатни. Много добре са организирали всичко тези австралийци.
На връщане спряхме на едно възвишение с панорамна гледка към залива Порт Филип и полуострова Морнингтън. И там, някъде в далечината видяхме небостъргачите на Мелбърн…
За да видиш снимки натисни тук
А и след като първите няколко дни бяха доста хладнички и нямахме и желание да ходим някъде освен до магазина да напазарим, вече нямаше спиране с шегата. Бъзикахме се, че те сигурно въобще не живеят в Мелбърн, че всички къщи около тях им принадлежат и че съседите им всъщност всички са наети артисти...Но тъй като се представихме добре и не давахме признаци, че искаме да ги напуснем набързо решиха да ни покажат повече от околността.
Естествено най-вече се радвахме да сме отново с нашите приятели и спътници в няколко пътешествия в миналото. Най-после собствено легло за по-дълго от 3-4 дни, гардероб, в който да си подредиш дрехите и да не кроиш планове за следващото място... И след 3 месеца азиатска кухня най-после хляб, шунка, кашкавал и дори българско сирене, което между другото е и най-скъпото тук.
През първата седмица от нашето посещение Миро още не беше излязъл в отпуска, така че на Мели се отдаде задачата да ни анимира през деня. След 3 дни най-после се постопли толкова, че да решим да се поразходим. Мели реши да ни покаже националният парк Данденонг, или както ние го прекръстихме Дингдонг. Паркът се намира на около 35 км от Мелбърн и се състои най-вече от дървесна папрат и евкалиптови дървета. По време на нашата разходка видяхме ехидна, какаду, розела папагали и кукабура- най-големият вид от рода на земеродното рибарче. Наричат го още смееща се кукабура, тъй като звуците които издава нямат нищо общо с чуруликането, ами по-скоро докарва на крещящи маймуни. Имаше места за пикник с газови барбекюта, които в повечето случаи дори са безплатни. Много добре са организирали всичко тези австралийци.
На връщане спряхме на едно възвишение с панорамна гледка към залива Порт Филип и полуострова Морнингтън. И там, някъде в далечината видяхме небостъргачите на Мелбърн…
За да видиш снимки натисни тук
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen