21. - 26. Октомври 2014
И ето че пристигнахме в известната Плая дел Кармен. Известна по-скоро от брошурите на олинклузив хотелите. Така си и изглежда тук- големи резорти, шикозни кафенета и ресторанти, стотици магазинчета за сувенири. Хотелите са нацвъкани толкова гъсто един до друг, колкото и шезлонгите им на плажа. Нищо от автентичното Мексико, но пък страхотни плажове, малко по-извън центъра на града, в посока вилна зона. Плажовете в Мексико са обществени, проблемът е че веднъж намерил си пролука между хотелите, трябва да се наместиш там, иначе няма излизане. Тук пред хубавите вили можеш да си намериш спокойно местенце и да си сигурен, че никой няма да извика полиция. Като "извика" го казвам в буквалният смисъл- на всяка пряка се вижда по някоя патрулка, и то отдалече защото обикновено карат с пусната сирена. Пред магазините има въоръжена охрана, даже и пред аптеката. Да му мисли този, който няма рецепта ;).
И тук не ни беше спестено лутането в търсене на квартира. Този път бяхме малко по-неподготвени от обикновено. Но това се дължеше на факта, че си бяхме уговорили една частна квартира. Така си мислехме поне, докато час преди да се срещнем, момичето ни заяви, че в квартала и няма да има вода през следващите два дни. И таз добра. А сега накъде? Пак нарамихме раниците и търсенето започна. След около час лутане и газене из локвите, се бяхме доста поизмокрили от дъжда, който ту спираше, ту се изливаше като изведро. Най-после се регистрирахме в Гранд Хостал Плая и се разположихме се в една спалня със седем легла, която ползвахме само ние двамата. За наше щастие-стаичката си беше честно казано твърде малка за 7 човека. Въпреки постоянното проветряване и сега си миришеше на чорапки, и то от тези дето можеш да ги изправиш на стената :)
По някое време спря да вали. Навън. Вътре продължаваше да капе от тавана на фоайето и навсякъде бяха проснати хавлии и кофи за вода. Но това беше екстремна ситуация. На следващият ден всичко беше сухо и прибрано. А персонала даваше всичко от себе си да поддържа навсякъде чисто и спретнато и всички бяха много мили и любезни.
Хм, май това беше от Плая. Нали знаете- ако не можеш да кажеш нещо добро за някого, по-добре не казвай нищо. Не че не е хубаво там, но не е това което на нас ни харесва. Тук ни липсват дивите плажове и спокойствието. Затова нашата следваща спирка е Тулум- малкото градче близо до руините.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen