12.- 16. Май 2014
Точно в 09:00ч сутринта се паркирахме заедно с всичкият си багаж в "Коко". Няма как, трябваше за последно да хапнем от невероятните палачинки на Калид, преди да напуснем Пулау Капас. В 09:50ч бяхме вече на кея и заедно с няколко малайци чакахме ферибота за Маранг. Малко след 10:00ч той дойде, а на борда му имаше около 6-7 човека. След кратко обяснение стана ясно, че ферибота няма да се връща към Маранг, ами ще води групата на шнорхел излет. Малайците набързо се примириха с този факт, но не и ние. Дадохме им да разберат, че трябва непременно да тръгнем в 10:00, защото имаме билети за автобуса. Това не беше вярно, ние нямахме купени билети, но това нямаше значение. Щом е писано, че ферибота тръгва в 10ч, значи трябва да тръгне в 10ч. След около 5 мин. в обяснения, групичката напусна ферибота и зае места по пейките в очакване на друга лодка, а ние се качихме и потеглихме към Маранг. Но ако не си отвориш устата и мълчиш, ще има да чакаш...
Пристигнали на кея набързо се запътихме към главната улица и заехме позиция от двете и страни, с надеждата да хванем някой автобус- от едната страна към автогарата в Куала Теренгану, а от другата някой директно към Мелака. По едно време Нийлс спря един автобус, който ни взе до Дунгун, а от там се прехвърлихме на автобуса за Мелака, който тръгваше от Куала Теренгану в 10:00ч. и изглежда имаше закъснение, иначе нямаше да го хванем.
Някъде към 20:00 ч. вечерта най-после пристигнахме на автогарата в Мелака, която обаче се намира доста извън града. Оттук се прехвърлихме на градският автобус в посока Чайна Таун. Малко след като влязохме в централната част обаче се натъкнахме на задръстване. Ни напред, ни назад. След 10 мин. в които автобуса успя да мине само 5м, попитахме шофьора дали вече сме в Чайна Таун и след като той потвърди, слязохме и поехме пеша да търсим квартира. Няма да описвам нашето лутане подробно, но ни отне повече от 2 часа докато намерим нещо свястно. Вече беше почти полунощ, когато се настанихме в "Mari-Mari" guesthouse- малки, но уютни стаички с климатик и рисунки по стените. А ние бяхме единствените гости на първият етаж и имахме всичките 4 бани на наше разположение.
Първата нощ със сигурност щеше да мине много спокойно, тъй като бяхме адски изморени, ако Нийлс не беше получил схващане на мускулите. Изтръгна ме от дълбок сън охкайки и пъшкайки седнал в леглото и така ми изкара ангелите. Знаете ли филма "Екзорсистът", където едно момиче е обзето от дявола? Имах чувството, че се намирам в средата на този филм. Слава Богу имахме електролити, които разтворих и след около 10 мин. схващането го отпусна. Изглежда губим доста минерали от постоянното потене и ходене насам-натам.
Още на следващата сутрин се запасихме с още електролити и установихме, че се бяхме настанили доста централно- на около 500м беше първият шопинг мол, а малко по-надолу забележителностите на града, Чайна Таун и Литъл Индия. Супер. И този път лутането си струваше, въпреки че всеки път ни коства доста нерви. Решихме да разгледаме забележителностите, които са наследство от колониалните времена. В Мелака са владетелствали португалците, холандците и накрая британците. Градът е заедно с Джорджтаун в листата на Юнеско за световно и културно наследство.
Започнахме нашата обиколка от възвишението Букит Сент Паул, от което се разкрива красива гледка надолу към града. От тук видяхме и кулата Taming Sari и решихме, че трябва да се качим на нея. Кабината и се издига на височина 80м и се върти на 360°, така че можеш да се насладиш на панорамната гледка върху целият град. Продължихме към Stadthuys-гуверньорската резиденция от холандско време. Навсякъде имаше рикши със силна музика, накичени с китки, плюшени играчки и какво ли още не, а вечер приличаха на движещ се лунапарк. Изглежда ги бяха украсили по мотото "колкото по-кичозно, толкова по-добре". Много красиво беше и просто да се разхождаш по продължението на реката Sungai Melaka, а ние направихме и едно вечерно крузче.
Мелака е известен и с кулинарните си специалитети от различни кухни като Баба-Наония (потомници на първите китайски заселници), индийска, китайска. Естествено и тук открихме един индийски ресторант с много вкусна и евтина храна, сервирана върху бананов лист. Типични за района са и Сате шишчета, а най-известният ресторант където можеш да ги поръчаш е Capitol Satay. Но ние не сме много фенове на фъстъченият сос, а и всеки път когато минехме оттам пред ресторанта се виеше опашка от поне 15-тина човека.
Използвахме престоят си в Мелака и да организираме това-онова преди да отлетим за Камбоджа. На мен ми се беше отчупила част от една пломба и отидох на зъболекар. Останах много доволна, затова Нийлс реши и той да отиде, тъй като той имаше проблем с венеца на един зъб и то повече от година. Беше ходил на зъболекар в Германия и в България, но само тук зъболекарката му обясни от какво се възпалява и какви мерки да предприеме. В една оптика Нийлс даде поръчка за нови контактни лещи, които не само че бяха готови още на следващия ден, но и струваха само половината от това, което плаща в Германия. Моето търсене на бански отново се оказа безуспешно, надеждата ми е да намеря подходящ в Камбоджа.
Последната нощ имаше голяма буря, а и сутринта изглеждаше доста мрачна и вече се опасявахме, че ще трябва доста да се понамокрим, докато стигнем спирката. Но и този път времето се смили над нас. Към 07:00ч се отправихме към клиниката, която се намираше само на около 10-тина мин. разстояние и откъдето тръгваше автобуса за летището в Куала Лумпур. Вече се радвахме отново да се видим с Ники и Джъги и най-после да посетим прословутите храмове на Анкор.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen