In 80 Tagen um die Welt? Das ist für die Rutzels definitiv zu hektisch.: Джорджтаун- отново в Малайзия

30. Април до 04. Май 2014

Малко преди обяд се събудихме от дълбок сън в студената микро стая. 26 часа след стартирането на нашата Мисия (не)възможна, вече бяхме отпочинали и събрали нови сили. Въпреки че спахме добре, което може би се дължеше на умората, решихме да потърсим нещо малко по-голямо и по-уютно, където да се разположим през следващите 4 дни. Този път не се наложи да търсим дълго, тъй като почти зад ъгъла намерихме "75 Traveler Lodge" и където срещу малко доплащане се настанихме в една скоро реновирана стая със собствен климатик и баня. Всъщност наоколо беше пълно с къщи за гости, които обаче заключват портите си нощем, за това не можахме да открием нещо свястно предната нощ. Повечето от старите колониални къщи в China Town са превърнати в хотели, хостели, кафенета и ресторанти. И както винаги китайците се бяха заселили близо до централната част, а в съседство беше индийският квартал, където хапвахме всеки ден.

Повечето забележителности в града ни бяха така да се каже на крачка разстояние, и ние обикаляхме пеша из малките улички. Само така можеш да се слееш с атмосферата на старите къщи от колониални времена. До другите интересни места пък се стигаше много практично с автобуса. Едното беше храмът Kek Lok Si, който се намира на един хълм. Още от далече се вижда огромната 36,5м висока статуя на майката-богиня Kuan Yin. Но за да стигнеш до храма първо трябва да минеш през лабиринта от сергийки, на които се продава всичко необходимо за посещението ти там- от детски играчки, дрехи, шах, та чак до електрически палки за мухи :-). А храмът е също толкова кичозен, колкото сергийките, водещи до него. Май до сега не сме виждали китайски храм, който да не е кичозен, но въпреки това беше интересно. Най-импозантна обаче беше величествената статуя на върха на хълма. За по-мързеливите е построен един лифт, но ние предпочетохме да отидем до там пеша и естествено бяхме почти единствените луди :-).

На следващият ден решихме да поразкършим телата с един поход из Taman Negara Pulau Penang. Регистрирахме се и тъкмо влязохме в резервата, когато започна да вали. Първо слабо, но скоро доста се засили, затова решихме да изчакаме и си намерихме подслон. На същото мнение бяха и макаците, които се намираха на близкото дърво. След като доста се понамокриха, решиха и те да си потърсят сушинка и да се присъединят към нас. Чакахме малко повече от час докато дъжда спре и дърветата се "поотцедят". Пътечките приличаха по-скоро на малки водопадчета, но скоро слънцето и жегата изпариха насъбралата се вода. Сега след дъжда имахме по-голям шанс да видим животинки, които излизат на слънцето да се сушат. И наистина видяхме няколко маймунки от т.нар. Silver Leaf Monkey, които обаче бяха доста нависоко из клоните на дърветата. След около час излязохме на един плаж, на който се намира един център за защита на костенурки. Тук срещнахме отново Щефан, с който се бяхме запознали в Краби (Тайланд).

На връщане, малко преди нашият хостел, видяхме едино странно возило с немска регистрация, на всичкото отгоре в близост до Франкфурт. Естествено станахме любопитни кои са притежателите му и така се запознахме с Керстин и Кевин- една весела двойка, или както те сами се наричат "хаос тим". Двамата са стартирали от Германия юни 2013, през Европа, Русия, Монголия, Китай, Виетнам, Лаос, Тайланд и сега в Малайзия и имат намерение да обиколят целият свят. Респект! Особено на тази възраст- Керстин е на 50, а Кевин на 65. Двамата имат също един блог, в който Керстин описва доста смешно (на английски и немски) техните приключения- "K+K Chaosteam".

Започна да гърми и трещи, затова побързахме да се приберем в квартирата. За няма и час се изля толкова много дъжд, че улицата пред нас се беше превърнала в река. Продължаваше да вали, но ние вече бяхме поизгладнели и тъй като не ни се ходеше надалече, решихме да пробваме уличната кухня. Хапнахме вкусна супа, а за десерт си позволихме по една калорична бомбичка- фритирани тестени топки със сусам.

След 4 дни решихме, че вече е време за плаж, но затова трябваше да отидем на източното крайбрежие, където се намира островчето Pulau Kapas. Взехме си билети за нощният автобус, така че имахме целият ден на разположение. Решихме да го оползотворим и да отидем до т.нар. "Змийски храм", до който се стига за около 20 мин. с автобуса- храмът е обитаван от няколко змии, които изглеждаха като гумени играчки. Не знам дали на хората, които отиват там им е ясно, че тези змии са отровни... Може би недостатъчно, за да те умъртвят, но със сигурност да боли доста. Храмът сам по себе си не беше нищо особено и след няма и 10-ти а минути ориключихме нашата визита. А сега какво да правим? На нашата карта на града беше отбелязана една ботаническа градина, с ферма за влечуги към нея, които бяха наблизо. Грабнахме се и се отправихме пешачката натам. След около половин час стигнахме до квартала и тук започна лутането. На картата беше отбелязана една дълга улица и изглеждаше, поне на теория, лесно за намиране. На практика обаче нямаше и следа от ботаническата градина. Затова се наложи да попитаме един портиер, който ни светна че те се били преместили от няколко години. Това ме накара да погледна от коя година е картата и се оказа, че е от 2006 г. Вече бяхме доста поизпотени и изнервени и решихме да се прибираме към квартирата. Почти бяхме стигнали главната улица, на която се намираше спирката, когато чух мяукане от канавката. Всъщност канавка е слабо казано, това беше по-скоро открит канал, дълбок повече от метър и когато погледнах надолу видях една пухкава топка. Едно малко котенце мяучеше жално и се опитваше да прескочи водата. Нийлс скочи в канавката, взе котенцето и го остави горе до оградата, в която имаше една дупка и откъдето предполагахме, че е излязло. Да, ама котенцето не искаше да влезе там и се опитваше пак да скочи в канала, а там сигурно нямаше да оцелее дълго. Не можехме да го оставим там, затова го взехме, с намерението да го дадем на някого. Но на кого? Наблизо не се виждаше жива душа, а бяхме близо до главната улица с много движение. Тръгнахме наобратно и по едно време стигнахме до нещо като малък храм. Аз влязъх, а Нийлс остана с котенцето отвън, защото в двора се разкарваха две големи кучета. След дълги обяснения, тъй като хората там не говореха много английски, най-после разбраха за какво ги молим и ни обещаха да се грижат за Пухкавелка. Ако имахме възможност щяхме да я вземем с нас, сега само можехме да се надяваме, че сме и намерили добри стопани...

Вечерта се срещнахме отново с Керстин и Кевин, те пък се бяха запознали с още двама запалени рокери, които също като тях обикаляха Азия на мотори. Много беше интересно да слушаш различни истории на колела, но към 19:00ч трябваше да хванем ферибота за Butterworth, откъдето тръгваше автобуса ни в посока Остров Мечта...