21.-25. Февруари 2015
Какво ни доведе в Матагалпа? Жаждата за малко разхлада. Нямаше да издържим и ден повече в жегата на Леон. Кафе районът Матагалпа ни примамва с хладният си климат, така че няма какво да му мислим много. И наистина още със слизането от автобуса ни се налага дори да облечем по една блузка отгоре. Най-после няма да се потим постоянно като във сауна.
Какво може да се прави във Матагалпа? Пристигнали сме точно навреме, за да присъстваме на един парад, на който ранчотата от околността показват най-добрите си жребци. Нямам предвид ездачите, макар че и те бая се бяха натокали, ами расовите коне. Около час наблюдавахме това събитие, но някакси ни стана жал за конете, въпреки че изглеждаха добре поддържани и охранени. Горките вече бяха изплезили езици и се потяха от усърдието да танцуват или да показват различни заучени стъпки. Затова предпочетохме да погледаме мацките, които кършеха снаги на подиума.
След седмицата със немска храна, решихме да посетим и Шварцвалд, ама не този в Германия, а тук близо до Матагалпа. Преди около 200 години тук са се заселили германци, извикани с цел да подпомогнат развитието на кафе индустрията. А на тях взело, че им харесало тук и останали. И как няма да им хареса- планини, зеленина, иглолистни дървета, все едно си в Европа. Почти. Ако не бяха тропическите дървета отрупани с растения наречени "паразити", тъй като се хващат навсякъде, дори и по кабелите. На входа ни посреща един танк, който бил като символ на турбулентното минало на Никарагуа и надеждата за едно по-добро и мирно бъдеще. А не както ние си помислихме "До тук, иначе ще стреляме" ;-). Селва Негра е като малко селище от приказките, с къщички обрасли с мъх и всевъзможни растения, и дори си има и един параклис. Продължаваме по пътечката, която води навътре в гората. Различни насекоми, животинки, птички и пеперудки позират пред камерата, а и някое и друго растенийце за моя радост се оказва фотогенно. Огромните столетни дървета обаче не могат да се обхванат с обектив. След един тричасов поход се опънахме на терасата на ресторанта, където опитахме кафето, произведено в тукашната плантация. Предполагам, че кафето само по себе си няма да е лошо, но с приготвянето му се бяха поизложили. Ама нищо чудно, защото кафето което се пие тук само се попарва, а висококачественото и без това е за износ към Европа и Америка. За приготвянето му е най-добре да се обърнат към италианците или американците.
След четиридневно разхлаждане дойде време за малко екшън. За тази цел трябва да отидем до Естели- само на 2 часа път от там ни очаква "Големият каньон" на Сомото.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen